Читать «Тайният орден» онлайн - страница 158

— Ще ги заковем с това.

— Не разбирам — погледна я Уайс.

— Нали знаеш онази стара приказка как да изядеш слон?

— Хапка по хапка.

— Правилно — отвърна Райън. — Една от последните хапки от нашия слон ще бъде Фил Дъркин. Преди да стигнем до Дъркин, трябва да минем през Том Къшинг.

— Но в момента — прекъсна я Уайс — аз искам повече Къшинг, отколкото Дъркин. Ако зад тези убийства стои Къшинг и използва убиец от „Клуба на плувците“, ние трябва да ги спрем колкото е възможно по-скоро.

— Само да хванем Къшинг жив, единствено това ме интересува. Трябват ми отговорите му, за да ги предам на йорданците.

— И моят екип ще иска отговори от него — каза Уайс, имайки предвид Карлтън, Харват и техния клиент — федералния резерв. — Не мисля, че пътищата ни се кръстосаха случайно.

Макгий се ухили, извръщайки се от прозореца.

— Радвай се, че стана така. Ако не се бяхме появили, в момента Самюъл щеше да лъска зъбите си с твоите кокали.

— За което ще бъда вечно признателен. Какво ще правим Къшинг?

— Точно тук ще използваме банковите записи — обади се Райън, тръгна към канапето с плика в ръка и седна. — Не знам как е било по твое време, но днес в ЦРУ става страшно, щом възникне въпросът за осигуряване на средства за хората им на терен. С месеци изостанали плащания, които наистина могат да провалят всичко.

Бързо научават, че начинът да попълваш източниците е да ограбиш Питър, за да дадеш на Пол. Някои хора от разузнаването бяха принудени да прибегнат до свои собствени пари, за да са сигурни, че нещата са заплатени навреме и няма да изгубят имуществото си за неплатени дългове.

— И така?

— Така този начин на мислене се е наслоил твърде много. Щом вече имаш постоянен поток от финансови средства и особено ако те идват чрез тайна организация, това, което изплува на повърхността, е отношението „майната му на Управлението“. И никога повече не слагаш ръка в своя собствен джоб. Всъщност я протягаш към джоба на Управлението. Къшинг беше много стриктен по отношение на кражбите. Бяха забранени. Но сметките за хотел и пътувания със самолет се смятаха за приемлива служебна облага. Идеята беше натрупване на достатъчно точки през годината, така че да могат да предприемат лични пътувания през свободното си време.

— Ако се приеме, че пътуват под своите истински имена.

— Така правят — усмихна се Райън. — И не само това. Двама от екипа на Къшинг, Вакаро и Старк, са се регистрирали тук, в хотел в Бостън, използвайки корпоративните си кредитни карти от „Хендс ъф Пийс Интернешънъл“.

— А самият Къшинг?

— И той е там. Вярвай ми. Но той прикрива следите си с натрапчива последователност.

— Каза, че слонът се яде хапка по хапка. Предполагам, това означава, че искаш да започнеш с Вакаро и Старк, нали?

— Да — каза тя и вдигна плика. — А ти ще ми помогнеш.

61. глава

Хотел „Ренесанс Бостън Уотърфрънт“ беше точно такъв, какъвто Райън предвиждаше, че ще избере старият ѝ екип. Когато пътуваха, винаги предпочитаха веригата „Мариот“ и едно от изискванията им беше хотелът да има собствени зали за тренировки. Ако бе разположен точно до главна пътна артерия, свързана директно с летището, още по-добре. И накрая, ако даден град предлагаше луксозно преживяване като престой в ренесансова сграда, което не накърняваше прекалено прикритието им като служители в неправителствена организация, Къшинг и компания винаги избираха него. Старите навици са едно от най-лошите неща в шпионската игра.