Читать «Тайният орден» онлайн - страница 14

От седмица мечтаеше за една бира и точно това поиска.

— Любител на бирата — усмихна се Натали. — Това ми харесва.

Той проследи с поглед как тя мина по пътеката и се отправи към мястото с провизии. Нищо не може да се сравни с жена в униформа и по-специално в униформа на стюардеса. Шалчето, завързано около врата, винаги му се бе струвало признак на елегантност. Тя излъчваше увереност и сексапил.

Щом момичето се върна с питието, обясни къде се намира храната, как може да гледа филм, връчи му и айпад, свързан безжично със сателитната интернет система на самолета.

Нямаше намерение да гледа филми. Единственото, за което мечтаеше, беше да спи. Преди да слязат от „Сиена Стар“, успя да вземе бърз душ и да се обръсне, но нищо повече. Не беше си лягал от двайсет и четири часа. Познавайки маниера на Стареца, със слизането си от самолета щеше да бъде включен в някаква задача, така че нямаше да има време за почивка.

Веднага щом машината излетя и достигна необходимата височина, Натали му сервира храна и отиде да приготви кабината с леглото. Въпреки чудесната изолация от шума на моторите тя му остави тапи за уши и маска за очите, както и копринена пижама. Харват благодари и затвори вратата зад себе си.

Не беше от хората, които използват пижами. Съблече се и се отпусна между чаршафите. Все още беше много напрегнат и веднага щом затвори очи, картината на разтрошената глава на Муками изникна в съзнанието му. Трябваше да замести гледката с нещо друго.

Пробва няколко образа, но в крайна сметка се спря на лицето на Натали. Полека-лека се появиха и други картини и след десет минути той вече спеше дълбоко.

5. глава

Когато се събуди, в съзнанието на Харват първо изплува образът на Натали. Вероятно защото тя леко чукаше на вратата. С едно-единствено кацане да презаредят бяха взели разстоянието за по-малко от десет часа.

Харват се облече и се възползва от несесера с тоалетни принадлежности, който намери до умивалника. В салона Натали го чакаше с малък поднос с храна. Беше стигнал едва до половината, когато от високоговорителя долетя съобщението на капитана, че е време да се приготвят за кацане.

Важният пасажер бързо преглътна още няколко хапки и благодари на Натали, която сръчно разчисти. Той погледна през прозореца и с изненада забеляза, че слънцето е на почти същото място на небосклона, където го видя и при напускането на Кения. Изумително е наистина как пътуването назад през времевите зони, особено с толкова бърза машина, създава впечатлението, че денят изобщо не е напреднал.

Още по-изумителен беше фактът, че се готвеха да кацнат на националното летище „Рейгън“, а не на „Дълес“, където се приземяваха машините от международните полети. Единствените международни бизнес полети, които имаха право на тази привилегия, бяха от летища, където САЩ имаше митнически и гранични служби. Момбаса със сигурност не беше сред тях. Този, който бе уредил полета на Харват, положително имаше сериозни връзки някъде по високите етажи на властта.