Читать «Тайният орден» онлайн - страница 148

— Какво искаш да кажеш?

— Имаме сведение за съмнителни действия в стар склад недалеч от Кабът Ярд.

— Къде е това? — вдигна очи Харват към Кордеро.

— В Южния район — отвърна тя. — Какви точно са тези действия?

— Двама от патрулиращите полицаи заловили крадец на метал. Тарашел опустели сгради в района. Имал досие и го заловили с незаконно оръжие, което доста щяло да усложни положението му. Но когато го завели в управлението, се опитал да сключи сделка. Попитали го какво точно може да предложи и той започнал да дрънка какво ли не. Сред глупостите, които изръсил, изникнало и нещо интересно. Набелязал през почивните дни празен склад и смятал да се върне после отново. Но когато отишъл там, вътре вече имало хора.

— Какви по-точно? — попита Харват.

— Според крадеца на метал били неколцина въоръжени бели мъже. Оръжията им не били какви да е, а компактни и автоматични, заприличали му на картечни пистолети. Твърди също, че видял четири метални сандъка, нещо като кучешки колиби. Решил, че мъжете се занимават с бой на кучета или контрабанда на екзотични животни, но успял да надникне в един от тях.

— Хора — обади се Харват.

— Именно. Според нас може да е следа. Командосите и ФБР са вече там. Къде е Сал?

— Още е на местопроизшествието на Гардън Корт — отвърна Кордеро.

— Повикай го. Искам ви и двамата в склада. Може да се окаже истински пробив. Не желая да се провалите. Ясен ли съм?

— Да, сър.

56. глава

Партньорът на Кордеро пристигна на мястото десетина минути след като тя и Харват вече бяха там. Отрядът на командосите още оглеждаше обстановката отвън и обсъждаше с агентите на ФБР плана за влизане. Фирма за снабдяване на ресторанти с продукти любезно им предостави гаража си, където да приберат колите, за да не събудят подозрение.

Сред униформените командоси се виждаха и няколко цивилни, заради чийто външен вид — късо подстригани коси и яко телосложение, човек трудно би ги взел за случайни минувачи от квартала. Никой нямаше намерение да влиза спокойно в склада. Трябваше да го направят бързо и силово, за да не дадат време на хората вътре да се усетят.

Ако те бяха умелите професионалисти, каквито Харват не се съмняваше, че са, щеше да се разрази здрава стрелба. Командосите обаче искаха да знаят пред какво може да бъдат изправени.

Възползвайки се от краткото прекъсване на консултациите им, Харват дръпна настрани командира на отряда и сподели опасенията си. Човекът го изслуша, благодари му и отиде да разкаже чутото на хората си.

Докато говореха, един от наблюдателите съобщи по радиостанцията, че в склада е съвършено тихо. Бяха успели да изпратят на покрива свой човек да погледне през оберлихта, през който се предполагаше, че беше гледал и крадецът на метал, и той също съобщи, че не забелязва никакво движение. Беше прекалено спокойно и тихо. Или крадецът беше излъгал, или хората вътре го бяха усетили.

Най-голямата грижа на командосите беше безопасността на отвлечените. Без информацията къде може да са те, работата на военните ставаше изключително трудна. Колкото бързо и експедитивно да действаха командосите, голяма беше вероятността при влизането им похитителите да убият отвлечените. Балансирането между сигурността на вероятните невинни вътре и тази на командосите беше като танц по острието на бръснач. Съществуваше само една вероятност за благоприятен изход и изобилие от възможности за нещо неприятно.