Читать «Тайният орден» онлайн - страница 144

От малкото, което знаеше за отвличанията, беше сигурна, че щом похитителите ти крият лицата си, това е добър знак. Не желаеха да бъдат разпознати в даден момент.

Когато най-сетне отвориха вратата на сандъка, тя видя над главата си здраво сложен мъж, който бе приклекнал над отвора и размахваше в ръка светеща палка. Беше облечен в гащеризон и на лицето му имаше ухилена маска на Гай фокс, от онези, които привържениците на антикапиталистическите движения обикновено носят.

Маската беше смущаваща, но все пак беше някакъв знак за това с какви хора вероятно си има работа. Ако бяха се поинтересували с какво се занимава тя, което най-вероятно бяха проучили добре, щяха да знаят, че тя подкрепя много каузи, които не противоречат на техните идеи. Определено не беше техен враг. Беше избрана само защото са разчитали, че нейната фирма ще плати откуп. Не беше сложно да се досетиш. Когато икономиката стигне до отчайващи спадове, средствата, които хората използват, често са отчаяни. Дано да има начин да разберат, че тя оценява високо борбата им. При други обстоятелства със сигурност щеше да има възможност да даде своя принос за каузата им.

Сега обаче това нямаше значение. Тя беше техен пленник. И докато изпечената бизнес дама в нея искаше да види ще може ли да ги уговори да я пуснат, нещо в очите на човека зад маската събуди инстинкта ѝ за самосъхранение и ѝ подсказа, че засега е най-добре да си държи езика зад зъбите и да му се подчинява.

Онзи ѝ даде знак с ръка, облечена в ръкавица, да излезе навън. Тя изпълни заповедта.

В ъглите на помещението бяха разхвърляни други светещи палки, от които вътре цареше призрачен сумрак. Трудно ѝ беше да определи къде е попаднала. Мястото беше мръсно, очевидно индустриална постройка, изградена от тухли и бетон.

Щом главата ѝ се подаде над отвора, той сграбчи кичур от гъстата ѝ кестенява коса, изви го и дръпна с такава сила, че тя буквално чу как скалпът ѝ се откъсна от черепа. Извика и мъжът я удари през лицето със светещата палка.

После залепи главата ѝ за пода, след което плъзна някакъв предмет под брадичката ѝ. Трудно ѝ беше да определи какво е това, докато не усети пръстите му да ровят под косата ѝ и да затварят закопчалка. Беше ѝ сложил яка.Защо? Дали не се опитваше да я унижи още повече? Дали нямаше да снима клип, който да изпрати с искането за откуп?Хиляди въпроси жужаха в ума ѝ, но тя не смееше да зададе нито един от тях. Мястото, където беше ударил лицето ѝ, още гореше. Нямаше намерение да предизвика отново гнева на мъжа. Засега предпочете да запази въпросите за себе си. Който и да беше този човек, за него това беше работа.

Вътре в сандъка тя можеше да се размърда, но сега, с яката на шията, той я изтегли навън и стегна ръцете ѝ зад гърба с белезници. Поне краката ѝ бяха свободни. Това повдигна нови въпроси, кой от кой по-ужасяващи, ето защо се опита да ги изтика назад в съзнанието си. Много скоро щеше да разбере намеренията му.