Читать «Тайният орден» онлайн - страница 145

След дългото време, прекарано в сандъка, ставите ѝ се бяха вдървили. Трудно ѝ беше да пристъпва дори, това ядоса мъжа с маската на Гай фокс и той буквално я повлече към отсрещната стена на помещението, където бе забита халка, от която висеше не много дълга верига.

Мъжът закачи металната ѝ яка за края на веригата. Нямаше начин да се освободи, особено с извитите зад гърба ръце. Можеше само да пристъпва леко встрани. Все пак ѝ беше приятно, че е отново на крак, а не прегъната в онзи тесен метален сандък.

Онзи отстъпи няколко крачки и я огледа преценяващо. Бавно протегна ръце напред и започна да прави гимнастика. Сетне приклекна няколко пъти и ѝ даде знак да го последва. Подкани я да се раздвижи.Защо? Да не би да смяташе да я пусне да си върви?Твърде хубаво беше, за да е истина, но вместо да прогони мисълта от съзнанието си, тя се вкопчи в нея.Ще ме пуснат!— повтаряше си отново и отново.

По едно време, сякаш доволен от резултата, той спря и извади от джоба си портативно дигитално записващо устройство. Протегна го напред, за да може тя да го види добре, и го включи.

Разнесе се малко драматичен мъжки глас, който, като произнасяше отчетливо всяка дума, каза: „Моля повторете след мен: Луси Локет кесийката изпусна, Сали Фишър я намери. Вътре не видя ни пени, само панделка завита“.

Бетси нямаше представа каква откачена игра играеше този тук. Мълчанието ѝ явно го ядоса. Върна записа, тикна устройството в лицето ѝ и отново го пусна.

„Моля, повторете след мен — произнесе отново гласът: — Луси Локет кесийката изпусна, Сали Фишър я намери. Вътре не видя ни пени, само панделка завита.“

Тя съвсем естествено беше изплашена и мозъкът ѝ не работеше много адекватно.

— Сали Фишър кесийката изпусна — запелтечи.

Мъжът с маската протегна свободната си ръка и я перна през лицето. Върна отново записа в началото и го поднесе пред устата ѝ за пореден път.

„Моля повторете след мен — започна гласът: — Луси Локет кесийката изпусна, Сали Фишър я намери. Вътре не видя ни пени, само панделка завита.“

Усети кръв в устата си. Ударите на мъжа я изплашиха. Сега вече знаеше какво бе онова тревожно проблясване в погледа му, което видя. Той беше убиец и ако преценеше, че трябва да отнеме живота ѝ, щеше да го направи без никакво колебание.

Нека този път успея да го кажа, моля те, Боже, нека да успея. Искам само да си отида. Само да си отида у дома.

— Луси Локет кесийката изпусна, Сали Фишър я намери. Вътре не видя ни пени, само панделка завита — произнесе тя, спазвайки дори скоростта на диктора. Мъжът с маската ѝ даде знак с ръка да го повтори отново.

Тя се подчини и този път с повече увереност издекламира:

— Луси Локет кесийката изпусна, Сали Фишър я намери. Вътре не видя ни пени, само панделка завита.

Мъжът с маската пъхна записващото устройство в джоба на гащеризона си, протегна облечените си в ръкавици ръце и изръкопляска бавно. Приглушеният шум отекна в студеното помещение.

Стоеше там и я съзерцаваше почти одобрително. Вдигна лявата си ръка и я отпусна леко върху рамото ѝ.