Читать «Тайният орден» онлайн - страница 121

Спря почти пред входа на Гардън Корт Стрийт номер 5, за да може колата да прикрива леко движението му навътре в сградата. Отвори плъзгащата се задна врата така, че да има пряк достъп до входа.

С шперца бързо отключи евтината ключалка. За части от секундата вратата към празния апартамент на приземния етаж беше отворена. Бързо огледа да не би някой скитник да се е настанил след последното му посещение. Нямаше никого.

Намести подвижната алуминиева рампа, за да изтъркаля по нея стоманената кофа на колелца и да я вкара в мръсния апартамент. Щом тя вече беше вътре, той бързо разтовари останалата част от екипировката си, включително и резервната гума на вана.

Прозорецът към улицата бе облепен с вестник. Дори не знаеше дали в жилището има ток. Не че беше от значение. Нямаше да рискува да привлече нечие внимание. Извади няколко светещи пластмасови палки и ги разхвърля в ъглите на апартамента, а с автоматичната отвертка закрепи подплатеното одеяло от вътрешната страна на прозореца.

След като приключи с тази част, се залови с подгряването на кофите. Повдигна капаците с върха на ножа си, а от бетонните блокчета и тухлите издигна няколко платформи върху пода, покрит с напукан линолеум.

Следващата стъпка бе да включи горелките и да ги нареди така, че да започнат да нагряват кофите. Номерът бе в това да държи огъня около тях достатъчно дълго, за да сгрее съдържанието им, без то да закипи и да се разплиска. Няколко дни преди това беше репетирал тази техника, докато се убеди, че в решителния момент няма да се провали.

Много скоро малкото помещение се изпълни със силната миризма на течността. Със сигурност много скоро тя щеше да се разпространи по стълбите и коридорите на цялата триетажна сграда. Също както и в сградата на Дървото на свободата, докато работеше, държеше под ръка пистолет със заглушител. Ако някой решеше да провери откъде идва миризмата, щеше бързо да се освободи от присъствието му. Трудно можеше да бъде спрян в този момент.

За да мери температурата на всяка от кофите, използваше термометър с инфрачервена скала. Когато градусите започнаха да растат и почти наближиха температурата на кипене, той задейства системата от лебедки и лагери, позволяваща да придвижи всяка от кофите до мястото, където му беше необходимо, без да рискува да се полее.

Щом приключи, занесе резервната гума в банята, сложи я във ваната и я поля със съдържанието на голям буркан. Включи хронометъра и бързо изключи газовите горелки.