Читать «Тайният орден» онлайн - страница 120

През повечето време обсъждаха своя случай и навлязоха в големи подробности. Харват призна, че макар да бе предложил Форт Хил като вероятно следващо място, където убиецът ще се прояви, смята, че това е доста смело. Опитвал се да мисли извън правилата. Факт е, че ако наистина онзи тип е останал в Бостън, може да удари навсякъде. Според Харват обаче той бе напуснал града. У него нараствало убеждението, че когато следващия път телефонът му иззвъни, ще му съобщят, че убиецът е ударил в Чикаго, Сан Франциско или Сиатъл. Ще се метне на самолета и ще полети към следващото местопрестъпление, където ще започне разследване от самото начало. Това не само го напрягаше, а направо го вбесяваше.

Имаше и нещо друго обаче. Към професионалната му преценка, че не е добре да бърза с напускането на Бостън, се прибави и чисто лична причина. Колкото повече време прекарваше в компанията на Кордеро, толкова повече му харесваше да е с нея.

Вечерта бе чудесна и беше все още рано, ето защо решиха да повървят известно време пеша. Минаха покрай няколко исторически места като Фенюъл Хол, Олд Корнър Букстор и Олд Саут Митинг Хаус, където спряха, за да прочетат надписите на обветрените бронзови плочи. Харват демонстрира не без гордост познанията си за ролята на Бостън по време на Войната за независимост и добродушно се шегуваше с Кордеро от време на време. Нещо, което тя приемаше с усмивка.

Когато стигнаха парка „Бостън Комън“ и неговия хотел, никой от тях не искаше вечерта да свършва. Той я покани на последно питие преди лягане, но тя отби поканата. Обясни, че и без това се е задържала по-дълго, отколкото е възнамерявала да бъде навън. Додаде шеговито, че една от общите черти между децата и престъпниците е, че и двете категории не се интересуват колко малко си спал или колко много си пил предишната вечер, и двете категории са готови да обърнат слабостите ти в своя полза.

Харват остана, докато портиерът на хотела ѝ повика такси, и ѝ помогна да се качи.

— Прекарах чудесна вечер, Лара — рече той. — Благодаря ти.

— Аз също. Но продължавам да съм следовател Кордеро — уточни тя с пакостлива усмивка, докато затваряше вратата на колата, след което даде адреса на шофьора.

Харват се усмихна и отстъпи крачка, докато таксито се отдели от бордюра. Чувството ѝ за хумор бе едно от многото неща, които го привличаха в тази жена.

Спря на бара, за да си вземе кафе за стаята. Трябваше да си провери пощата и без всякакво съмнение да се обади на Стареца, който беше нощна птица и щеше да иска да поговорят. Дано да имаше някоя добра новина. Поне това си пожела Харват, докато влизаше в асансьора и натисна копчето на първия етаж. Дълбоко в съзнанието му дремеше предчувствието, че нещо недобро се задава на хоризонта и рано или късно ще връхлети. Май щеше да е по-скоро, отколкото му се искаше.

43. глава

„Гардън Корт“ в Северен Бостън беше еднопосочна улица, на която паркирането бе разрешено само от едната страна. В Бостън се следеше строго къде спират колите и естествено, убиецът нямаше къде да остави своята. Той не беше и очаквал да намери място. Спря вана си на тротоара, като внимаваше да не пречи на движението, и постави табела на предното стъкло: СПЕШЕН РЕМОНТ НА ВОДОПРОВОД. Тя нямаше да спре решил да се заяде полицай, но се надяваше да не се наложи да стои тук прекалено дълго, та да привлече нечие внимание. От друга страна, табелата можеше да спре някой гневен гражданин от квартала да сигнализира в полицията, че ванът е паркиран неправилно.