Читать «Тайният орден» онлайн - страница 118
Брад Тор
— Чух се със Сал — съобщи тя, когато келнерът остави питиетата им и се отдалечи към съседна маса. — От ФБР също ударили на камък с отпечатъците.
Харват не се изненада, но въпреки това поклати глава.
— Мъчи ме чувството, че нещо пропускаме.
— Няма такова нещо.
— Защо си толкова сигурна?
— Защото с това си печеля хляба — отвърна Кордеро. — Събирането на факти, свързани с убийство, е като сглобяването на часовник. Иска време. Всяка частица е от значение и трябва да се постави на точното място. Трудоемко е. Нали знаеш кое е едно от най-важните качества на разследващия убийства?
— Вниманието към детайлите.
— Търпението. — Тя вдигна чашата си с вино и смени темата. — Какво правеше, преди да влезеш в бизнеса с отвличания и откупи?
Тази жена имаше способността да задава въпроси, които изискваха пълното му внимание.
— Работех за тайните служби, в интерес на истината.
— Значи си бил в сферата на прилагането на закона.
— Не съвсем — отвърна той. — Минах по-скоро в охранителния бизнес.
— И защо смени мястото?
— Страхотни хора работят там, но стигнах до заключението, че не ми харесва да бъда в очаквателна позиция. Много често седиш и чакаш нещо да се случи.
— Нещо като нашия случай сега.
— Има някаква ирония, нали?
— А това те тревожи. Без сериозен пробив вероятно ще има нова жертва. Или по-скоро повече от една.
Той кимна.
— И мен това ме безпокои.
— Какво ще правим?
Кордеро отпи от виното си.
— Ще се надяваме на значителен пробив.
— Съгласен съм и на по-незначителен — въздъхна Харват и отвори менюто пред себе си.
— Търпението е приятел на мъдростта.
— Чувал съм го и преди. Кой го е казал?
— Свети Августин.
Харват се усмихна хитро.
— Какво?
— Имах командир преди много години, който обичаше да цитира свети Августин. Любимата му реплика беше:
— Очевидно ти харесва и се придържаш към тази максима.
Харват кимна. Негов ред беше да смени темата.
— Защо ме покани на вечеря?
— Исках да те напия — засмя се тя.
— И после какво?
— Ще успея да измъкна всичките ти тайни.
— Е, това е известно облекчение. За миг се притесних, че ще се опиташ да се възползваш от мен.
— Не правиш впечатление на човек, от когото лесно можеш да се възползваш.
— Не говориш сериозно. Аз съм най-мекушавият човек на планетата. Всичко, което е свързано с деца и животни…
— Именно — прекъсна го тя. — За твое сведение, аз пък не съм от хората, които се възползват от слабостите на другите.
— Не се шегувах — рече той, извади телефона от джоба си и го включи. Прехвърли няколко снимки и когато намери онази, която търсеше, ѝ я показа.
Кордеро ококори очи.
— Що за кон е това?
— Не е кон, а моето куче — засмя се той.
— Каква порода е?
— Руска овчарка.
— Я пак? — попита тя с усмивка и се опита да произнесе думите, но не се получи.
— Овчарка — повтори Харват разчленено и бавно. — Известни са още като кавказки кучета, пазят стадата овце. Военните в Русия и войниците по границата на Източна Германия ги обожават. Много са бързи, много верни, а и за нищо на света не бива да ги ядосваш.