Читать «Тайният орден» онлайн - страница 116

41. глава

Излъга го. Каза му, че се казва Клоуи. Той знаеше, че не е така, но пък нямаше никакво значение. Проститутките лъжеха. Наркоманите лъжеха. Бегълците лъжеха. Всички лъжеха. Когато инстинктът ѝ се събуди и страхът я завладя, той ѝ каза, че няма да я нарани. Тя знаеше, че я лъже, но в този момент нямаше какво друго да направи, освен да умре.

Лекарите също лъжеха. Бяха го уверили, че докато старателно взима лекарствата си, ще може да държи нещата под контрол, а поднещаразбираха поривите и импулсите му, онази първична част от него, която изпитваше наслада от властта и отнемането на живот. Представяше си, че е лъв в саваната, свободен да изяде каквото си поиска, когато е гладен. Разбира се, лекарите бяха за това. От тях се очакваше да ограничат „апетита“ му.

Това не значеше, че той спря да убива. Викаха го за това от време на време, пращаха го тук-там по задачи. Един от лекарите веднъж го попита очаква ли да му обяснят някога защо получава поръчки. Сеансът тогава беше много искрен, но и темата беше такава. Той само сви рамене. Не се нуждаеше от обяснения или оправдания. Всичко беше въпрос на хармония. Без някаква форма на равновесие всички живи създания в саваната, дори лъвът, ще умрат. Да хванеш антилопа куду, бивол, жираф или дори слон от време на време, е само естественият начин за поддържане на баланса. Той беше лъвът и правеше онова, което лъвовете правят.

Тази вечер лъвът се готвеше отново да убие. Щеше да е драматично, както повеляваше собствената му природа. Младата жена, която пусна в реката, уби, защото беше гладен. Когато лъвът е гладен, той яде. Така е подреден светът. Поне този свят. В момента беше сит. Освободен от нуждите си, щеше да се съсредоточи върху задачата.

Още един ключ, още един гараж, превозно средство, нов квартал. Всичко го чакаше както в предишните случаи. Заключи вратата зад себе си и извади фенерчето, за да огледа вана. Отвън се виждаше името на фирма за водопроводни инсталации. Адрес в Бостън, телефон в града също. Никой нямаше да заподозре нещо необичайно в това ван на такава фирма да се движи нощем през града. Проблеми с водопроводите се случват непрестанно, нощем — също.

Плъзна настрани задната врата и първото, което видя, беше гащеризон с името „Мики“ на джоба на гърдите и името на фирмата на гърба, износени работни обувки, колан за инструменти, възглавница и подложка със защипани за клипа фактури и бележки, каквито се предполагаше, че един водопроводчик е натрупал в продължение на дни, докато си е вършел работата. Вътре бяха оставени медни и пластмасови тръби, уреди за продухване, подплатено одеяло, всевъзможни инструменти, включително въжета с различни размери, тежки метални кофи с капаци, резервни части, камбана за тоалетна, наръчници и каталози, няколко бетонни блокчета и тухли, които човек би си помислил, че са прибрани от някой обект. Толкова много и обичайно изглеждащи предмети биха отегчили и най-любопитния полицай. Той нямаше намерение да си губи времето с правоохранителните органи. Те обикновено се появяваха, за да се възхитят от работата на лъва.