Читать «Тайният орден» онлайн - страница 117

В дъното на товарното купе се виждаше голям метален сандък, какъвто обикновено се използваше за прибиране на инструментите. Той извади друг ключ от джоба си и като стисна фенерчето със зъби, влезе вътре. Пристъпи до металния сандък и почука с ключовете върху капака. Знаеше, че вътре има една малка мишка, но тя беше наистина тиха.

Почука отново и после пак. Страх струеше отвътре като пара от полети с вода нагорещени камъни в сауна. Ледени тръпки полазиха по кожата му. Улови дръжката на сандъка и го разлюля с все сила, след което удари с юмрук стената до отвора за достъп на въздух. Притисна ухо до стената и напрегна слух. Трепери ли от страх малката мишка? Много се надяваше да е така. Една мишка трябва да се страхува в присъствието на лъв.

Приклекна и стоя така цяла минута, без да мърда. Сетне без предупреждение скочи и с все сила ритна металната стена. Много му беше приятно да измъчва жертвата по този начин. Погледна часовника си и се зае със стъпките от програмата една по една. Очертаваше се дълга нощ, но той я очакваше с нетърпение.

Бръкна в раницата си, извади вечерята, която си беше донесъл, и подреди нещата върху парче вестник. Изгаси светлината на фенерчето и се потопи в мрака. Тъмнината вече не го плашеше. Беше се превърнала в част от него.

Беше тъмно като в рог, когато дядо му идваше нощем при него. Огромните му възлести ръце шареха и предизвикваха неописуем страх. На полица над леглото му седеше малък гумен лъв, който наблюдаваше какво правят ръцете. Никога не нападна, нито дори помръдна глава, не се хвърли и върху шията на мъжа, макар че нощи наред момчето мълчаливо се молеше за това. Без значение колко много страдаше или колко отчаяно умоляваше лъва с очи, той не се поместваше.

Ето че сега се възхищаваше от лъва. Възхищаваше се от неговата неестествена сдържаност и липсата на интерес към каквото и да било друго освен към самия себе си. Не се боеше от тъмнината. Не се страхуваше и от стареца и възлестите му пръсти. Не се боеше от нищо, а всичко и всички се страхуваха от него. Когато извърши първото си убийство, направи всичко възможно лъвът да е там и да се наслади заедно с него на момента. Искаше и той да види, че вече не го е страх. Важно бе също така лъвът да стане свидетел на това, че той вече може да предизвика страх у другите.

Седнал в задната част на вана, убиецът си наложи да овладее дишането си, да успокои пулса си и се сля с тъмнината. От вътрешността на стоманения сандък долови вълна от нов аромат на страх, натежал допълнително от предчувствието за неизбежното, което нощта щеше да донесе, и увереността, че никой и нищо няма да може да спре лъва.

42. глава

Кордеро бе избрала малък италиански ресторант в северната част на Бостън недалеч от Пол Ривиър Хаус и Олд Норт Чърч. Видът на улиците напомняше европейски град и измити от наскоро падналия дъжд, те щяха да допринесат към общата атмосфера, ако мислите на Харват не бяха заети с друго. Дори Кордеро, която се бе преоблякла и беше наистина привлекателна, не можеше да го измъкне от настроението, което го бе обзело.