Читать «Тайният орден» онлайн - страница 106
Брад Тор
Кордеро го гледа в продължение на няколко секунди.
— Какво гледаш? — попита Харват.
— Ти си това, което си мислиш, че си. Не си навършил четирийсет, нали?
Това си беше направо комплимент, но той нямаше намерение да внася яснота относно истинската си възраст.
— Плюс-минус — гласеше лаконичният му отговор.
— И какъв е тогава проблемът? Не си успял да пораснеш? Синдромът Питър Пан?
— Просто не срещнах подходящото момиче.
— Първата ти грешка — отбеляза Кордеро — е, че търсиш
— А втората?
— Че си стигнал до тази възраст, без да си дадеш сметка, че проблемът е в теб.
— Ей, ти направо ме разнищи. Надявам се, че парамедиците ви са по-бързи от криминалистите в лабораторията.
— И какво? Няма да защитиш начина си на живот, така ли? Не желаеш да дадеш аргументи в полза на ергенския живот?
— Такъв съм си — отвърна Харват. — Между другото, защо господин Кордеро не ти помага за прибирането на сина ти?
Усмивката угасна на лицето ѝ.
— Почина. Малко преди раждането на Марко.
Харват се почувства като пълен глупак и леко примигна от смущение.
— Съжалявам, не знаех.
— Грешката не е твоя — рече тя и се опита да си придаде по-ведро изражение. — Нямаше как да знаеш.
— Полицай ли беше?
— Не, борсов агент. Познавахме се от гимназията.
— Значи Кордеро е името на съпруга ти.
— Не, моминското ми име. Неговото е едно от онези дълги източноевропейски имена с много съгласни, които никой не може да произнесе, ето защо реших да запазя фамилията на баща си.
— Бракът е непрестанно даване и получаване. Така поне казват, напи?
Следователката завъртя драматично очи.
— Нищо не знам за теб, но имам усещането — надявам се, няма да те засегна — че си истински идиот. Или си успял да се убедиш, че е по-лесно да преминаваш през живота, запазвайки юношеското в теб, или наистина търсиш съвършената десетка. А такова нещо не съществува. Ако успееш да уцелиш пет от шест цилиндъра или дори четири от шест с някого, който наистина държи на теб, не си тръгвай.
— Като е толкова лесно, защо не си се омъжила отново?
— Не съм казала, че е лесно — коригира го тя. — Трудна работа е, но заедно с отглеждането на дете е най-възнаграждаващото нещо на света. По-хубаво дори от това да си морски тюлен, ако изобщо си бил такъв.
— А ако съм бил…
Тя отново завъртя очи.
— Трябва и да си много умен, доколкото си спомням от първата ни среща.
— Не може ли да поговорим за нещо друго освен за любовния ми живот?
Кордеро плъзна по бюрото си доклада от криминалната лаборатория.
След един бърз поглед по текста Харват въздъхна.
— На базата на елиминирането на пръстовите отпечатъци, които са взели от полицейското досие на Британи Дойл, криминалистите са сигурни, че двата отпечатъка — целият и половинката, са на нашия убиец?
— Не. Заключението не е тяхна, а наша задача. Единственото, което могат да ни кажат, е, че тези два отпечатъка не принадлежат на Британи Дойл от Южния район на града, а на някой друг.
— И каква е следващата стъпка? — попита той, въпреки че знаеше какъв ще бъде отговорът.
