Читать «Тайният орден» онлайн - страница 105

— Чакай малко — не вярваше на ушите си Харват, — да не искаш да кажеш, че водят живот нанормалнихора? Как е възможно?

— Мисли за тях като за алкохолици. Някои от тях имат изключителна способност да прикриват болестта си. С подходящо лечение функционират доста добре.

— А останалите?

— С течение на времето губят битката и падат от ръба.

Смразяваща аналогия. Харват обаче искаше колкото се може повече информация.

— Свържи се с Гейдж — помоли той, — натисни го повече, за да изкопчиш всичко, което може да даде.

— Колко според теб мога да му доверя от това, което знам?

— Засега се ограничи само с убиеца. Използвай откъслечните описания, които имаме, свободно говори за поведението му, но пази имената на жертвите и на Резерва в тайна.

— Разбрано — отвърна Уайс. — Изпрати ми отпечатъците по имейла и ще ти се обадя, когато имам някаква информация.

— Добре. Само още нещо.

— Кажи.

— Бъди изключително внимателен с кого още освен с Гейдж говориш. Добре е да имаш очи и на гърба си.

— Същото важи и за теб — посъветва го Уайс. — Нашият убиец не е приключил още. Той не само обича да убива, изпитва потребност да го върши. А ако наистина принадлежи на „Клуба на плувците“, е и много добър.

— Аз също — отвърна Харват, прекъсна разговора и пусна телефона в джоба си.

Излезе на тротоара, отвори чадъра и се насочи обратно към Шрьодер Плаза и управлението, където го чакаше Кордеро. Докато крачеше, обмисляше някои от сведенията, които Бил Уайс му беше дал, като не на последно място бе това, че убиецът може би има още работа за вършене в Бостън.

36. глава

Инспектор Кордеро беше на телефона и се опитваше да организира грижата за сина си, докато Харват закачаше връхната си дреха и оставяше в ъгъла чадъра, който му беше заела.

— Добре, разбрах. Благодаря — рече тя и затвори телефона. Погледна Харват и въздъхна — Не съм избрала правилната професия.

— Защо?

— В детската градина, където е синът ми, ако не го взема в пет следобед, плащам по долар за всяка просрочена минута.

— Доста твърда политика.

— Така е, но ги разбирам. Твърде много родители се държат безотговорно в наши дни. Ако няма такава санкция, ще оставят децата си до полунощ. А ти?

— Какво за мен?

— Женен ли си? Имаш ли деца?

— Не — усмихна се той.

— Разведен?

— Не.

— Знаех си — усмихна се тя. — Познах по костюма, по начина на подстригване.

— Какво точно позна?

— Не настръхвай толкова. Бостън е прогресивен град. Имаме няколко колеги тук, които са хомосексуални.

— Не съм гей — засмя се Харват. — А костюмът ми е „Брукс Брадърс“ и се подстригвам по този начин от времето в колежа.