Читать «Тайният орден» онлайн - страница 104
Брад Тор
— Няма да се изненадам, ако се е срамувал от извършеното и е искал символично да се отърве от нея, или си е дал сметка, че извършеното е грешка и може да застраши и него, и операцията. Ето защо е трябвало да прикрие трупа колкото се може по-скоро.
Да получаваш и осмисляш данните от Бил Уайс бе почти равносилно на това да пиеш вода от маркуч на пожарната. Харват все още се мъчеше да осъзнае факта, че съществува макар и далечна възможност за участие на ЦРУ в атаките. Разглеждането на записите от камерите на Службата за регистрация на моторните превозни средства и на записите от трафика беше детска игра за Управлението.
— Възможно ли е онзи тип да е завързал тежести за тялото само за да печели време? — попита Харват.
— Време за какво?
— Убил е Маркорт в Джорджия, после идва тук за Пенинг. Може би пътува със самолет и не е искал тялото да бъде открито, докато той се измъкне и се отправи към следващата си задача.
Докато чакаше Уайс да отговори, Харват прехвърли мислено имената на останалите хора от списъка:
— Има още една възможност — прекъсна мислите му Уайс. — Ами ако си прав и убиецът се опитва да печели време не за да напусне Бостън, а защото работата му там не е приключила?
Тъкмо се канеше да отговори, когато потърсиха Харват по другата линия.
— Бил, още някой ми звъни. Остани на линия само за секунда.
— Ще чакам.
Харват превключи на другата линия. Търсеше го Кордеро от управлението.
— Току-що се обадиха от лабораторията — съобщи тя. — Приключили са с отпечатъците по гривната.
— Имаме ли отпечатък?
— Да. Палец и част от показалец. Подготвят доклада си в момента. Кога можеш да пристигнеш тук?
— На няколко пресечки съм — отговори той. — Ще бъда при вас до пет минути.
— Побързай — рече тя. — Щом ги получим, ще започнем проверката в различните бази данни.
ФБР и Кордеро можеха да се разровят във всички бази данни, но Харват силно се съмняваше, че щяха да открият нещо. Ако този тип беше това, което той вече подозираше, имаше едно-единствено място, където вероятно се пазеха данни за него, и то със сигурност се охраняваше като Форт Нокс.
Натисна копчето, за да се свърже отново с Бил Уайс.
— Имаме отпечатъци от гривната на момичето, нападнато на гробището „Гренъри“. Според криминалистите става дума за палец и част от показалец.
— Чудесно.
— Според теб може ли да се разчита, че приятелят ти Гейдж, който е работил за „Клуба на плувците“, ще се опита да направи нещо с тях? — попита Харват. Долови колебанието на Уайс още преди онзи да отговори.
— В ЦРУ, когато си вън, наистина си вън. Зорко те следят, докато прибираш личните си вещи от бюрото, след което щателно ги проверяват и те изпращат до самата врата. Всички видове достъп са ти отнети и единствената информация, на която можеш да разчиташ, е тази между двете ти уши. Не вярвам да разполага с база данни, още по-малко да поддържа връзки с хората от „Клуба на плувците“. Те не са много и повечето са на свободна практика, а животът им няма нищо общо с Управлението. Викат ги само когато в Лангли имат нужда от тях.