Читать «Тайният орден» онлайн - страница 104

— Няма да се изненадам, ако се е срамувал от извършеното и е искал символично да се отърве от нея, или си е дал сметка, че извършеното е грешка и може да застраши и него, и операцията. Ето защо е трябвало да прикрие трупа колкото се може по-скоро.

Да получаваш и осмисляш данните от Бил Уайс бе почти равносилно на това да пиеш вода от маркуч на пожарната. Харват все още се мъчеше да осъзнае факта, че съществува макар и далечна възможност за участие на ЦРУ в атаките. Разглеждането на записите от камерите на Службата за регистрация на моторните превозни средства и на записите от трафика беше детска игра за Управлението.

— Възможно ли е онзи тип да е завързал тежести за тялото само за да печели време? — попита Харват.

— Време за какво?

— Убил е Маркорт в Джорджия, после идва тук за Пенинг. Може би пътува със самолет и не е искал тялото да бъде открито, докато той се измъкне и се отправи към следващата си задача.

Докато чакаше Уайс да отговори, Харват прехвърли мислено имената на останалите хора от списъка:Бетси Мичъл — Сиатъл, Джонатан Ренър — Сан Франциско, Литър Уейлън — Чикаго. Откакто му се обадиха да замине за Бостън, се мъчеше да измисли причина за избора на места на останалите отвличания, дали имаха някакво символично значение за групата, която поръчваше убийствата. Единственото заключение, до което стигна, бе, че на всичките тези места имаше клонове на федералния резерв. Но дали убиецът щеше да е така предвидим, както с избора на Джекил Айлънд и сградата на Дървото на свободата?

— Има още една възможност — прекъсна мислите му Уайс. — Ами ако си прав и убиецът се опитва да печели време не за да напусне Бостън, а защото работата му там не е приключила?

Тъкмо се канеше да отговори, когато потърсиха Харват по другата линия.

— Бил, още някой ми звъни. Остани на линия само за секунда.

— Ще чакам.

Харват превключи на другата линия. Търсеше го Кордеро от управлението.

— Току-що се обадиха от лабораторията — съобщи тя. — Приключили са с отпечатъците по гривната.

— Имаме ли отпечатък?

— Да. Палец и част от показалец. Подготвят доклада си в момента. Кога можеш да пристигнеш тук?

— На няколко пресечки съм — отговори той. — Ще бъда при вас до пет минути.

— Побързай — рече тя. — Щом ги получим, ще започнем проверката в различните бази данни.

ФБР и Кордеро можеха да се разровят във всички бази данни, но Харват силно се съмняваше, че щяха да открият нещо. Ако този тип беше това, което той вече подозираше, имаше едно-единствено място, където вероятно се пазеха данни за него, и то със сигурност се охраняваше като Форт Нокс.

Натисна копчето, за да се свърже отново с Бил Уайс.

— Имаме отпечатъци от гривната на момичето, нападнато на гробището „Гренъри“. Според криминалистите става дума за палец и част от показалец.

— Чудесно.

— Според теб може ли да се разчита, че приятелят ти Гейдж, който е работил за „Клуба на плувците“, ще се опита да направи нещо с тях? — попита Харват. Долови колебанието на Уайс още преди онзи да отговори.

— В ЦРУ, когато си вън, наистина си вън. Зорко те следят, докато прибираш личните си вещи от бюрото, след което щателно ги проверяват и те изпращат до самата врата. Всички видове достъп са ти отнети и единствената информация, на която можеш да разчиташ, е тази между двете ти уши. Не вярвам да разполага с база данни, още по-малко да поддържа връзки с хората от „Клуба на плувците“. Те не са много и повечето са на свободна практика, а животът им няма нищо общо с Управлението. Викат ги само когато в Лангли имат нужда от тях.