Читать «Тайният орден» онлайн - страница 108

Харват само поклати глава.

— Знаеше, че няма да открием нищо, нали?

— Почти сигурен бях — отвърна той. — Който е да е този тип, той е професионалист.

— Професионален психопат — съгласи се Кордеро. Тя хвърли поглед към часовника си и додаде: — Време е да вървя за сина си. Ще останеш ли в Бостън тази нощ?

Не беше мислил толкова време напред.

— Не съм сигурен. Зависи.

— От това дали убиецът е все още в града ли?

Той кимна.

— Пет жертви от пет различни града — отбеляза тя. — От всичко, което знаем, той вече е напуснал Бостън и пътува към следващата си задача.

— Това е проблемът. Може да е навсякъде. А нямам идея къде.

— Някакви предположения защо би останал в Бостън? — попита тя.

— Съществува някаква малка вероятност, но многомалка.

— На каква база?

— Говорих с експерт от Вашингтон. Викаме му профайлър. Смята, че една от причините убиецът да е овързал с тежести Кели Дейвис, за да потъне в реката и да остане тялото там, където е убита, е за да печели време.

— Не ми изглеждаш много убеден — рече Кордеро.

— Въпросът е за какво му е нужно това време? За да напусне Бостън и да се отправи към някой от другите градове, или за нещо друго?

— Какво мисли твоят профайлър?

— Че нашият човек не е приключил тук.

— Ти си този, който е внимавал в часовете по история — отбеляза тя. — Ако той възнамерява да извърши още едно убийство в Бостън, кое място би избрал?

Харват беше мислил вече по този въпрос и дори бе направил малко проучване в интернет. Много бяха местата, на които се бе спрял. Но освен предположението на Уайс той нямаше никакви обективни данни, че убиецът вече не е отпътувал.

Кордеро отново погледна часовника си.

— Върви да прибереш детето — рече Харват.

— А ти?

— Ще се справя. Вероятно ще постоя тук още известно време, да не би да изникне нещо ново. Възможно е във ФБР да са имали повече късмет от нас. Мога да се върна и във Вашингтон.

— Ами ако убиецът е още тук?

— В такъв случай може да се срещнем отново.

Двамата си стиснаха ръцете, задържайки дланите си за част от секундата по-дълго от необходимото.

— Пази се, Ани Оукли — рече той и тя прибра ръката си, запътвайки се към мястото, където той бе оставил чадъра ѝ заедно с найлонова торбичка с някаква кутия в нея.

— Ти също — отвърна инспекторката.

Кордеро вече беше при вратата, когато отговорът на въпроса, който му бе задала, се оформи в съзнанието му.

— Форт Хил — възкликна той.

— Какво каза? — извърна се тя.

— Попита ме кое място в Бостън според мен убиецът може да избере за следващия си удар, стига да остане тук. Отговорът е Форт Хил.

— Водната кула в Роксбъри? — попита Кордеро в мига, в който партньорът ѝ влезе при тях.

— Водната цистерна — коригира я той мимоходом, провлачвайки думите с тежкия си бостънски акцент, преди да се стовари на стола пред бюрото си.

— Извинете, воднацистерна— произнесе този път без акцент Сал.

— Говорим за две различни неща — крепост и цистерна.

— Беше крепост — уточни партньорът на Кордеро. — Когато градчето Роксбъри се присъединило към Бостън през деветнайсети век, поставили водна цистерна на Форт Хил, или крепостта Хил, за да прилича на кулата на принцеса от приказките, и преименували мястото на Хайланд Парк.