Читать «Ответен удар» онлайн - страница 227

- Защото - отвърна Харват, който беше изучавал из основи войнстващия ислям, - щом раят на тези водачи е гарантиран, ако умрат за всеобщото благо и за останалите последователи на исляма, Хамал и бойците му няма да се поколебаят да ги убият.

Глава 87

Западен Хеджаз

С няколко телефонни разговора до нужните хора Рейнълдс научи, че уахабитските лидери са принудили саудитското кралско семейство да седне на масата за преговори. Точно както беше предвидил Калъчкъ. Заради метежите обаче управляващите се бояли да се завърнат в Рияд за срещата. Вместо това, настояли уахабитите да пристигнат в лятната им столица, която се намираше на север от Ат Таиф в западната част на планината Хеджаз.

Всяко лято от десетилетия насам кралското семейство се пренасяше в тези тучни планини, известни като „градината на Саудитското кралство“, за да избегне непоносимо високите температури в Рияд. По тази причина всички изтъкнати членове на монархията имаха дворци в Ат Таиф и околностите му.

Разположен на по-малко от шейсет километра от свещения град Мека, градът също така бе дом и на военновъздушната база „Крал Фахад“, която подслоняваше, освен Пета бойна ескадрила на кралските военновъздушни сили на Саудитска Арабия, и радарния комплекс на саудитските ВВС за противовъздушна отбрана в западния регион. И двете подразделения отговаряха за защитата на въздушното пространство на кралството от вражески набези.

Пищните летни дворци бяха построени досами модерните военни комплекси и единственият липсващ елемент от патологичния саудитски идеал за населено място беше религията. Но в продължение близо сто години районът около Ал Таиф е бил главната крепост на ултраконсервативната уахабитска общност. В известен смисъл идването на уахабитските лидери тук беше като завръщане у дома.

Те пристигнаха с великодушно предоставения им частен чартърен полет, след като бяха надали недоволен вой заради нежеланието на кралското семейство да се срещне с тях в Рияд. Беше всеизвестно, че отношенията между династията и уахабитите са на ръба на катастрофата и доверието между двете страни се крепеше само на способността им да демонстрират мнима добронамереност в действията си.

Тъй като политическите интриги не бяха чужди на кралското семейство и то до голяма степен зависеше от тях, членовете му бяха решили да проведат срещата във вдъхващия най-голямо страхопочитание дворец - този на наследника на престола Абдула бен Абдул Азиз, фактическия владетел на саудитското кралство. Освен него присъстваха саудитският военен министър принц Султан бен Абдул Азиз и принц Наваф бен Абдул Азиз - министър на държавното разузнаване. Имаше голяма опасност разговорите да се разгорещят и Абдула искаше да има възможно най-малко очевидци на евентуалния сблъсък. Семейството му беше допуснало голямата грешка да отпуска така наречените протекционни фондове за изграждането на джамии и медресета и да допринася за осъществяването на други любими проекти на радикалите уахабити и на него му беше омръзнало от арогантните им действия. Именно те, а не кралското семейство, бяха създали пред света образа на съвременния ислямски тероризъм и в резултат на това бяха очернили не само репутацията на Саудитска Арабия, а и на целия мюсюлмански регион като цяло. Отсега нататък уахабитите щяха да слушат него, а не той тях.