Читать «Ответен удар» онлайн - страница 216

- Откъде познавате Гари Лоулър?

Рейнълдс превключи на скорост и потегли към главния вход на въздушната база.

- С Гари служехме заедно във военното разузнаване. После той беше назначен във ФБР и приблизително по същото време аз постъпих на работа в ЦРУ.

- Как се озовахте тук?

- Близкият изток беше оперативната ми зона. Научих арабски и фарси, освен това тук много ми харесваше, особено в Саудитска Арабия.

Гари каза, че работите като консултант по сигурността в компанията ,,Арамко”. Сигурно ЦРУ много съжалява, че е изгубило такъв опитен кадър като вас.

- С положителност, но цял живот съм служил на родината си. Върша сегашната си работа предимно заради парите и не виждам нищо срамно в това. Защо да не се замогна през последните останали ми активни години?

Човекът имаше право Щом излязоха от военновъздушната база ,,Рияд”, Харват попита:

- Не ви упреквам, но не ви ли липсва понякога?

- Кое? Работата в ЦРУ?

Харват кимна с глава.

- В началото - да, липсваше ми. И то много, но беше неизбежно. Управлението нямаше да ме държи на работа вечно. С какво трябваше да се захвана? Да инвестирам в реактивна инвалидна количка, за да гоня лошите ли? Ако има нещо, което съм осъзнал, то е, че в живота постоянно се случват промени, а стресът идва от опитите да ги избегнеш. Мисля, че това е най-големият урок, който научих, след като изгубих жена си. Оказваше ми голяма подкрепа, щом станеше въпрос за кариерата ми, макар да знаех, че не ѝ харесва особено. Заплащането не беше най-доброто, отсъствах от къщи непрекъснато, но съзнавах, че за мен това е нещо повече от работа. Разбирате ли какво искам да кажа?

- Да - отвърна Харват. - Напълно.

- Женен ли сте? - попита Рейнълдс.

- Не.

- Приятелка?

Харват трябваше да помисли, преди да отговори.

- Не съвсем.

- Е, ще ви дам един безплатен съвет. Де да можеше някой да ми го каже навремето. Единствената любов, която беше по-силна от тази към родината ми, беше любовта към жена ми. Нямаше да бъда и половината от това, което съм днес, ако не беше тя. Мнозина от нашия бранш избират кариерата пред това да имат семейство, но лично аз мисля, че това са пълни глупости. Просто бягат от отговорност. Дори да си скъсваш задника, за да защитаваш живота и свободите, това не значи, че нямаш право да се стремиш към собственото си щастие. Разковничето обаче е да намериш подходящия човек.

- Ето това вече е приказка - каза Харват, като се зачуди дали доктор Фил знае, че някой в Саудитска Арабия краде теориите му.

- На колко години сте? Към трийсет и пет?

- Там някъде.

- Ожених се точно на тази възраст, но бях на косъм да се откажа. И щях да направя колосална грешка. Искам да кажа, не допускайте кариерата да ви пречи да постигнете онова, което искате от живота.

- Ще го имам предвид - отвърна Харват, макар да знаеше, че кариерата му беше единственото нещо, към което винаги бе имал осъзнат стремеж. Той не виждаше нищо отвъд работата си. Дори не беше правил опити за това, докато по неволя не се беше изправил пред въпроса какво би представлявал животът му без нея. Рейнълдс беше интересен тип. За разлика от Рейбърн, който беше изгонен от държавна служба и беше изгонен от държавна служба и беше попаднал в частния сектор не по свое желание, бившият агент на ЦРУ беше избрал да напусне сам и да се захване с частен бизнес след дълга и явно удовлетворяваща кариера. Нещо повече, Рейнълдс някак си бе успял да изгради богата и пълноценна връзка - нещо, което Харват все още не постигаше. Докато го слушаше, се замисли, че може би не жените, а той самият беше саботирал връзките си.