Читать «Ответен удар» онлайн - страница 215

След като самолетът кацна, пилотите рулираха до голям заслон и изключиха двигателите. Макар да бяха на сянка, когато Харват отвори предната врата и спусна стълбата, зноят отвън ги блъсна в лицето като нагорещена пещ. Температурата със сигурност надвишаваше 43 градуса по Целзий.

,,Лято в пясъка на детската площадка”, помисли си Харват, когато с Джилиън слязоха по стълбите и се запътиха към очакващата ги тойота модел ,,Ленд Крузър”. Обстановката го подсети за всички отвратителни климатични условия, които беше принуден да изтърпи като тюлен. Операциите в тази част на света определено не му липсваха.

Когато наближиха колата, първото, което Харват забеляза, беше редицата от дупки от куршуми по задната част на каросерията. Прокарвайки пръст през тях, той се опита да прецени калибъра на патроните.

- Отнесох няколко изстрела от АК-47, докато идвах насам - отбеляза шофьорът, който заобиколи колата, за да ги посрещне.

Беше облечен в традиционната, приличаща на нощница, арабска дреха, наричана „дишдаша“. Когато отметна карираната куфия от лицето си, двамата видяха, че е американец.

- Чип Рейнълдс - каза той и протегна ръка.

Харват и Алкът се представиха на свой ред, след което Рейнълдс отвори задния капак на тойотата и измъкна две пазарски чанти.

- Донесъл съм ви дрехи за преобличане. Местните са станали малко неспокойни, тъй че колкото по-малко приличате на чужденци, толкова по-добре за всички ни.

- Ами това? - попита Харват, откривайки вътрешната част на якето си, където беше прибрал пистолета си ,,Хеклер и Кох” 40-ти калибър. Дори и да успееше да го скрие под традиционната дишдаша, което беше малко вероятно, щеше да се наложи да вдига цялата роба, за да стигне до него. Нямаше да се получи.

Рейнълдс се порови из вещите в багажника на ленд крузъра и измъкна малко куфарче с надписи на арабски, което се използваше за носене на части от Корана, известни като джуз, и което щеше да побере идеално оръжието на Харват.

На Рейнълдс не можеше да му се отрече, че беше съобразителен човек и беше помислил за всичко.

- Леле, как хващаш окото - пошегува се Рейнълдс, щом Джилиън се настани на задната седалка. - Ще разбиеш много тук с тези твои очи. Щом Харват навлече дишдашата си, а Джилиън - дългата до глезените черна абая, заедно с дълъг никаб, откриващ само очите и, бяха готови за тръгване.

На Харват не му допадна фриволният маниер на американеца и прехвърли разговора към най-неотложните теми.