Читать «Ответен удар» онлайн - страница 212

- Съгласен съм, но ти нямаш представа къде е.

- Ще ни трябва помощ. Трябва да се свържем с някого вътре в кралството - някой надежден човек, който може да спести митническата проверка, без да задава въпроси, а после да ни помогне да стигнем до необходимата информация.

Лоулър помисли малко и после отговори:

- Май познавам точния човек. Дай ми двайсетина минути и ще ти се обадя.

Харват затвори телефона и отново напълни чашата си с минерална вода. Димът и горещината от пожара бяха изострили жаждата му. После се обърна към Джилиън, която още преглеждаше документите на Токай, попаднали при Ага Хан след отвличането на учения, и попита:

- Откри ли нещо полезно?

- Може би - каза тя, докато препрочиташе един пасаж. - Каквато и да е ваксината, изглежда, тя е ефективна дори и след появата на симптомите. Иначе останалото потвърждава онова, което вече знаем или сме подозирали. Ханибал действително е успял да се добере до копие на „Артхашастра“. Бил е запленен от усойницата Аzemiops fеае и силата на нейната отрова. Картагенците са извършили безброй експерименти, комбинирайки извлечения токсин с други химични и биологични компоненти, докато най-накрая са се спрели на вируса на беса като най-смъртоносен.

- Има логика, но как са създали ваксина за болестта?

- Вероятно въз основа на познанията си за ключовите компоненти.

- Отровата от Azemiops feae и бяс - чудо голямо - възрази Харват. - И ние го знаем, но това изобщо не ни доближава до ваксината.

- Картагенците са знаели конкретния вид на компонентите. Сигурно им е било известно как точно е била извличана отровата и дали е било нужно да се прави нещо, за да се рафинира. Освен това, вероятно са работили с форма на беса, която е съществувала по тяхно време.

- Но дори да са знаели ключовите компоненти, как са стигнали до конкретната ваксина?

Алкът остави разглеждания от нея пергамент и каза:

- Човекът винаги се е интересувал не само от онова, което убива, а и от онова, което лекува. Плиний Стари твърди, че смолата на гигантското резене и вид дафиново дърво, известно като пясъчна млечка, са ефикасни при лечението на рани, причинени от отровни стрели.

Харват си спомни, че е чел нещо подобно в кабинета на Ванеса Уиткоум. Той кимна с глава, а Джилиън продължи.

- В древния свят е било всеизвестно, че хората, живеещи в области, които гъмжат от отровни създания като змии и скорпиони, често развиват относителен имунитет поради постоянното си излагане на тези отрови. Някои дори вярвали, че дъхът и слюнката на тези хора могат да лекуват отровни ухапвания. Всъщност в Северна Африка имало едно племе, известно като псили, които били толкова неподатливи на въздействието на змийската отрова и ужилването от скорпион, че слюнката им била считана за чудодеен цяр. В същността си тя е била една от първите форми на серум.

- Да не би да мислиш, че човешката слюнка е била част от ваксината на Ханибал?

- Възможно е, но е малко вероятно, ако тази ваксина е трябвало да бъде произведена в големи количества, за да защити армията му. По-скоро серумната част от лекарството е била създадена някъде в природата.