Читать «Ответен удар» онлайн - страница 176
Брад Тор
- Единствената причина да не чуеш от мен нито едно предложение е, че невинаги споделям първото, което ми дойде наум.
- Е, поне стана ясно как гледаш на моите идеи - раздразнението на Джилиън започна да прераства в истински гняв. - Знаеш ли, Скот? Нямам представа как подхождате към решаването на проблемите във вашата сфера. Аз не съм агент от разузнаването. Не зная нищо за военните. Аз съм учен. Зная само, че като учен първо се опитвам да изключа най-простите възможни отговори и после преминавам към по-сложните. Когато обсъждаме проблеми с колегите си, ние учените казваме винаги първото, което ни дойде наум. Това е доста съществен процес, наречен „брейнсторминг“.
Дали заради обидата, или нещо друго, Харват отново долови ехото в съзнанието си. Отново чувството, че има нещо познато в „Еглемон“.
- Най-простият възможен отговор - повтори той. - Права си.
Изведнъж осъзна какъв е отговорът. Сети се за какво му напомняха „Еглемон“ и охраната му. Вече знаеше и как да проникне вътре. Но всичко зависеше от това дали ще може да си издейства да му окажат една много голяма услуга.
Глава 65
- Брайън Търнър? Напълно ли си сигурен? - попита директорът на ЦРУ Джеймс Вейл, който беше седнал в кабинета на Гари Лоулър и се възхищаваше на масления портрет на Джордж Патън.
- Знам какво видях - отвърна шефът на Службата за международна разузнавателна помощ. - Той и сенатор Кармайкъл бяха в хотела заедно.
Вейл отпи от кафето си, преди да отговори.
- Това е сериозно… за всички замесени страни.
- Точно затова исках да го обсъдим тук, далеч от Лангли.
- Между другото, обикновено предпочитаме да решаваме вътрешните си проблеми на място - отбеляза Вейл.
- Само че вътрешният ви проблем се е превърнал в проблем за президента.
Това беше вярно. Директорът на ЦРУ нямаше готовност да отговори незабавно на този упрек.
- Как предлагаш постъпим?
- ЦРУ като цяло ли? Никак. Просто искам да го затрудниш максимално в получаването на информация. Да видим колко го бива в действителност.
- Това може да постави на риск много от текущите ни операции.
- Няма. Засега двамата кълват само на една стръв. Не искам да заподозрат, че ги следим. А междувременно… - той направи пауза и извади от бюрото си малък плик с диск - искам да им подхвърлиш тези сведения.
- Какво е това?
- Отвори го, като се върнеш в службата си, и ще видиш. Мисля, че няма да устоят на това. За по-голяма правдоподобност гледай да го скриеш достатъчно надълбоко, но не чак толкова, че той да не успее да го открие.
- Считай го за свършено - каза Вейл. В същото време влезе секретарката на Лоулър и подаде на шефа си съобщение.
Директорът на ЦРУ веднага усети, че нещо не е наред.
- Какво има?
Лоулър погледна часовника си и отвърна:
- След три часа президентът свиква Националния съвет за сигурност в съвещателната зала за извънредни ситуации. Току-що получихме сведения, че нашата загадъчна болест е дебютирала официално в Съединените щати.
