Читать «Ответен удар» онлайн - страница 175

- Не знам - отвърна най - накрая, като махна капачката на шишето и пое дълга глътка. - Не знам.

На Джилиън не ѝ хареса това, което чу.

- Трябва да има някакъв начин. Ами ако се качим в кабината на лифта в селото? Ще стане, нали? Системата е с две кабини. Движат се на принципа на противовеса. За да спусне горната, долната трябва да се качи горе, нали?

- Така е - каза Харват, - но как да ги накараме да изпратят горната долу?

- Предполагам, че все по някое време ще им се наложи да се запасят с нови провизии.

- По някое време - да, но кой знае с какви запаси разполагат в момента.

- Сервитьорката в кафето каза, че понякога персоналът от охраната слиза в селото, когато не е на работа. Може да го направим тогава.

Харват отново отпи от бирата си и помисли.

- Все още остава нерешен въпросът с полицията, охраняваща кабината долу.

- Ще измислим как да отвлечем вниманието - каза Джилиън. - Някой от нас може да ги разсейва.

- И когато стигнем до средата на пътя и те разбират, че сме успели да се промъкнем в кабината, какво, мислиш, ще последва?

- Като стигнем върха, ще ни посрещнат със салюти.

- Именно - каза Харват и отпи от бирата. - Ще се превърнем в мишени. А и доколкото познавам Рейбърн, в кабините със сигурност има монтирани камери. Дори да успеем да преминем покрай швейцарските полицаи, охраната на ,,Еглемон" ще узнае за това още в мига, в който отворим вратата на кабината или капака на покрива ѝ - добави той, забелязвайки изражението на лицето ѝ. - Казах ти вече, Рейбърн беше един от най-добрите служители на Сикрет сървис. Не е добра идея да подценяваме такъв човек. Трябва да измислим нещо много по-добро.

- Ако предложим, че той е там, не може ли да го подмамим да слезе в селото и после да го принудим насила да ни отведе на върха?

Лек звън прокънтя в съзнанието на Харват, сякаш мисловният му радар се беше натъкнал на нещо, което беше търсил.

- Идеята да го използваме, за да ни вкара вътре, ми харесва - каза той. - Но пак е прекалено опасно. За човек като Ага Хан парите не са проблем, особено като става дума за сигурността. Хората му ще са най-добрите в бранша. Те знаят, че кабинковият лифт е единственият начин да се стигне до ,, Еглемон", и ще са подготвени за всяко нерегламентирано използване на съоръжението с цел осигуряване на достъп до върха. Би трябвало да има две пароли, с които операторът горе задейства механизма - една за ,,всичко е наред" и друга за ,,вдигай, но не съм сам, така че подготви охраната”. Няма как да знаем. Ако ще се качваме горе, не можем да го направим с лифта.

Джилиън започваше да изпитва чувство на безсилие. Харват беше професионалистът, а не предлагаше нищо. Единственото, което правеше, беше да седи, да пие бира и да отхвърля всяко нейно хрумване. Тя реши да опита за последен път:

- А ако наемем самолет за кацане върху глетчери? Онази ливада изглеждаше достатъчно дълга, за да може да се приземи. Или пък хеликоптер?

- Ще вдигне твърде много шум - каза Харват, дори без да обмисли възможността.

- Знаеш ли какво? - отвърна Джилиън, уморена от безуспешните си опити да помогне. - Ти измисли как да стане. Няма да седя тук и да се оставям да ме правят на идиот заради предложенията, които давам.