Читать «Ответен удар» онлайн - страница 178

- Изпитвам жал към всяко едно място в тази страна, в което се появят симптомите на тази болест.

Глава 66

Беше почти мръкнало, когато самолет „Сааб 340 НК-АВN“ на швейцарските международни авиолинии „Кросеър“ кацна на пистата на летище „Сион“ и се придвижи към военния участък на аеродрума. Направо не беше за вярване какво можеше да причини няколкосекунден репортаж на „Ал Джазира“. Вместо Харват да поведе щурма срещу „Шато Еглемон” начело на войници от американските специални сили, сега той стоеше под приглушената светлина на малък хангар, наблюдаваше пристигането на самолета и разсъждаваше върху чудовищните размери на услугата, която беше успял да си издейства само преди часове.

Преди няколко години Клаудия Мюлер му беше помогнала в спасяването на американския президент от банда швейцарски наемници, известни под името „Лъвовете на Люцерн". Тогава тя беше обикновен следовател в швейцарската федерална прокуратура. Сега вече беше пълноправен прокурор със значително повече власт и отговорности. Реакцията ѝ на неговото обаждане напълно отговаряше на очакванията му. Първо се изненада да го чуе. Връзката им беше приключила отдавна, а и той не виждаше смисъл да поддържа контакти с нея. Харват не отговори на очакванията ѝ и тя му даде ясно да разбере, че ще продължи живота си без него. Не можеше да я вини за това. Точно както не можеше да упреква Мег Касиди, че е поела по свой път. Но загърбвайки личните си проблеми, Скот знаеше, че Клаудия Мюлер е единствената, която можеше да му помогне.

Естествено в началото беше скептична. Харват би реагирал по същия начин. Затова накара Озан Калъчкъ да ѝ изпрати имейл с видеозаписа с отвличането на Токай, а после да се обади на един от контактите си в швейцарското правителство. От своя страна Скот подготви резюме за Рейбърн, псевдонимите му и информацията, свързана с дебитната карта, която ги е довела в Льо Ральор, и ѝ го изпрати с надеждата, че това е достатъчно.

В качеството си на прокурор Клаудия беше станала още по-взискателна към събираните доказателства и когато категорично отказа да вземе отношение, Харват изигра последния си коз. Навремето двамата бяха спасили президента на планината Пилатус, базирайки се на много по-малко доказателства. Този факт навя много спомени на Мюлер. Скот беше прав, тогава те наистина бяха действали така, но не бяха навлезли незаконно в лична собственост, нито ѝ се налагаше да рискува живота на други хора при операцията. И все пак за краткото време, прекарано с него, тя беше разбрала, че Скот Харват притежава невероятен нюх, и затова реши да му се довери.

Когато двувитловият „Сааб“ спря пред хангара и спусна стълбата, Харват се почувства така, сякаш някой го беше ударил в стомаха. Първа излезе Клаудия Мюлер и беше двойно по-красива, отколкото си я спомняше. В дългата ѝ кестенява коса просветваха изрусели от слънцето кичури, а кожата ѝ беше с плътен бронзов загар. Независимо от нарасналите ѝ служебни ангажименти, си личеше, че още е увлечена по алпинизма. Явно прекарваше доста време на открито. За един кратък миг той се зачуди как е могъл да ѝ позволи да си тръгне. Но точно толкова бързо си припомни факта, че не той ѝ е позволил, а тя сама си е тръгнала. Беше преценила, че Скот е твърде отдаден на кариера си, за да успее да подвържа истинска връзка.