Читать «Ответен удар» онлайн - страница 173

Щом чу сигнала ,, свободно”, Чип се замоли мислено Гари Лоулър да е зад бюрото си.

Глава 63

Швейцария

- Къде отиваме? - попита Джилиън, когато Харват се върна в колата, запали двигателя и се отдели от бордюра на тротоара пред хотела.

- Ето тук - отговори той и ѝ подаде лъскавата брошура на международното летище „Сион“, която беше взел от фоаето. - Хвана ми окото, когато излизахме тази сутрин.

Докато Джилиън я разглеждаше, Харват добави:

- Доста внушителен проект. Освен че е военновъздушна база, в летището са налети много пари с надеждата, че регионът ще се превърне в голям туристически център. Разполага с писта, която е достатъчно дълга, за да побере най-модерните бизнес самолети, и предлага всяка една услуга, която обикновени туристи като нас биха могли да потърсят.

- Виждам - каза Джилиън. - Всички екстри, свързани с чартърните полети. Хеликоптери, безмоторни самолети, делтаплани, парашутни скокове, екскурзии над Алпите. Не са пропуснали нищо.

- Така е. Жената на рецепцията ми каза, че предлагат дори полети до глетчери. Това бил техен специалитет. Ако глетчерът е достатъчно голям, могат да приземят самолет на него.

- Какъв е планът тогава? - поинтересува се Джилиън, като остави брошурата в джоба на своята врата.

- Ще вземем чартърен самолет и ще направим разузнавателен полет - отвърна Харват. - Вече имаме представа каква е охраната в подножието на кабинковия лифт на Ага Хан. Искам да вадя как изглеждат нещата горе.

- И тогава какво?

- Тогава ще решим какво ще правим.

Взирайки се през предното стъкло на колата в извисяващите се около тях планини, Джилиън отбеляза:

- Кабинков лифт като този не вдъхва голямо доверие.

Харват се насили да се усмихне и отвърна:

- Ще се опитам да измисля нещо по-подходящо, след като огледам „Еглемон“. Сега обаче да се съсредоточим върху най-неотложното.

Харват и Алкът пристигнаха на летище „Сион“ и се представиха за алпинисти, търсещи чартърен полет, за да извършат проучване на терена от въздуха с оглед на предстоящи експедиции в Бернските Алпи. Дори без предварителна резервация лесно намериха свободна чартърна фирма. Сухата пара в брой решаваше изумително бързо всеки проблем. Не само че имаха късмет да намерят самолет без резервация, но и попаднаха на изключително словоохотлив пилот с отличен английски. Първото, което им посочи, щом потеглиха по пистата, беше къде е паркиран самолетът на Ага Хан, който се оказа ,,Чесна“ модел „Сайтейшън Х“. Ако полицейската охрана при кабинковия лифт не беше достатъчно потвърждение за присъствието на мюсюлманския духовен водач в района, то сега беше сигурно, че той има резиденция тук. Оставаше да се надяват, че Рейбърн и Емир Токай също са на „Еглемон“.

Пилотът им обясни, че винаги когато Ага Хан провеждал своите срещи за организиране на хуманитарни помощи или се виждал с женевските си банкери, летял със собствен хеликоптер, който го взимал от „Еглемон“ и след това го връщал обратно. Никога не се придвижвал с автомобил.

С подробната карта на Швейцария на коленете си, Харват направляваше полета над и около върховете, които мнимите алпинисти уж щяха да покоряват. С всяко едно прелитане се доближаваха до планинската вила на Ага Хан, която швейцарецът не преставаше да сочи и обсъжда ентусиазирано.