Читать «Ответен удар» онлайн - страница 171

Рейнълдс продължи да се придвижва към товарната рампа и да търси начин да влезе, но складът беше защитен по-добре от банков трезор. Вратите бяха подсилени със стоманена армировка и на всеки прозорец имаше решетки. Тримата уахабити явно повече ги биваше в това да държат хората извън склада, отколкото да усетят, че някой ги следи. Чип съзнаваше, че единственият начин да огледа помещенията вътре, беше да бъде поканен от някого.

След като отново заобиколи и се върна при прозорците на офиса, той стигна до извода, че най-добрият начин да получи покана е да изгони някого отвътре, както се гонят оси от гнездо - с пушек. Облегна увитата в молитвеното килимче пушка на една от страничните стени на сградата, извади от задния си джоб армейския сгъваем нож „Бенчмейд“, отвори с него електрическите прекъсвачи и започна да изключва климатиците един по един.

При външна температура над 37 градуса нямаше да мине много време и хората вътре щяха да усетят жегата. Освен това Рейнълдс се надяваше, че щом на паркинга има само една кола, значи вътре няма никой друг, освен Мо, Лари и Кърли. Ако хората се окажеха повече, Чип щеше здравата да загази.

Той отново вдигна килимчето, прилепи се до стената край вратата на офиса и зачака. След десет минути се чу звук - някой отваряше вратата отвътре. Чип тихо отви пушката и захвърли килимчето настрана.

От вътрешността се разнесоха гласове, които подканяха човека на вратата да побърза и да разбере какво се е случило с климатиците. Рейнълдс изчака, докато арабинът излезе изцяло навън и затвори вратата, след което сви устни и издаде звук като от две бързи въздушни целувки.

Човекът се обърна незабавно, само за да бъде проснат в безсъзнание от приклада на пушката. Единственото, което евентуално щеше да си спомни по-късно, беше, че нападателят му не е арабин. Това може би беше едно от най-големите предимства за Рейнълдс. Саудитска Арабия гъмжеше от чуждестранни предприемачи и консултанти, а него самия, освен сътрудниците му, никой не го познаваше.

От външната страна на вратата нямаше нито топка, нито дръжка на брава. Можеше да се отвори само с ключ. Рейнълдс извади от джоба на уахабита връзка ключове, намери подходящия, пъхна го в ключалката и бавно отвори вратата. Тя се залюля безшумно на пантите си и той влезе в значително по-хладния коридор.

На по-малко от пет крачки от себе си чу гласовете на двама мъже. Без да е наясно колко ще продължи дрямката на колегата им отвън, Чип реши да не губи време.

Той нахлу през главната врата на офиса, зае позиция за стрелба и изкрещя на двамата мъже на арабски да легнат на пода.

В продължение на един момент никой от тях не помръдна. После, сякаш между тях съществуваше телепатична връзка, и двамата се задействаха едновременно. Единият от тях сграбчи АК-47, а другият хукна право към склада през една странична врата.

Преди човекът с автомата да успее да си сложи пръста на спусъка, Рейнълдс го покоси с три изстрела от своя ,, Ремингтън", които почти разкъсаха уахабита на две и кървавото му тяло изхвърча назад. Две марионетки повалени - остава една.