Читать «Ответен удар» онлайн - страница 170

Наскоро Хамал беше последвал примера на британската монархия и беше започнал да раздава кралски титли на търговци, допринесли за благосъстоянието на исляма и ислямски свят. Точно както сладкарниците и производителите на ризи биваха признати като официални доставчици на английската корона, Хамал удостояваше с подобна чест фирми, подобрили живота на мюсюлманите по цялото земно кълбо. Макар че по-високопоставените членове на саудитското кралско семейство бяха повече от ядосани, че младежът не се е посъветвал с тях, преди да се впусне в това начинание, идеята династията Сауд да подкрепи хората, допринесли за благоденствието на изповядващите исляма, им допадна. Нещо повече, Хамад беше мозъкът зад инициативата с бутилираната вода, която уж извирала от таен източник под свещения град Мека. Рейнълдс смяташе това за пълна глупост, включително и твърденията на принца, че дарявал всички приходи от продажбата на вода на достойни мюсюлмански благотворителни организации.

Тази стъпка определено се понрави на кралското семейство. След 11 септември саудитците бяха принудени да прекратят доста успешните си благотворителни инициативи по телевизията, които носеха стоици милиони долари на всякакви ислямски групировки по света. Съединените щати вече възприемаха тези инициативи като безсрамно събиране на средства за терористите. И въпреки че саудитската монархия не беше съвсем съгласна, волю-неволю се смири под натиска на най-непоколебимия си западен съюзник.

Заради парите, които начинанието на принц Хамал имаше изгледи да спечели, и потенциалното подобряване на имиджа на династията официалните власти си затвориха очите пред факта, че той дори не е направил опит да прокара инициативата си по надлежния ред, преди да се заеме с нея. В крайна сметка, усилията му бяха оценени най-малкото като заслужаващи внимание. В най-добрия случай това беше начин да държат радикалния млад принц на безопасно разстояние.

След като паркира колата си и проучи склада от покрива на една изоставена сграда надолу по улицата, Рейнълдс реши, че няма да си тръгне, докато не разбере какво става вътре. Той намери малка сянка и изчака повечето от жителите на квартала да отидат на следобедна молитва, преди да слезе на тротоара. Надяваше се, че Мо, Лари и Кърли също ще напуснат склада, за да се помолят, но днес явно не му вървеше.

Рейнълдс отиде при колата си и измъкна от багажника тактическа пушка помпа „Ремингтън 870“ 12-и калибър, която уви в евтино молитвено килимче, купено на един от многобройните пазари в Рияд.

Той обиколи сградата в опит да намери най-доброто място за проникване във вътрешността й. После спря пред затъмнените и зарешетени прозорци на някакво помещение, което, изглежда бе офисът на склада, но не успя да чуе нищо заради постоянния шум на индустриалните климатици. Потната му дясна ръка във вълненото килимче, стиснала пушката „Ремингтън“, и бученето на машините само му напомняха за непоносимата, адска горещина. Господи, как му беше писнало от Саудитска Арабия.