Читать «Ответен удар» онлайн - страница 169

Рейнълдс отново извади клетъчния си телефон и активира гласовото набиране.

- Ало? - отговори Фарук на арабски.

Зад гласа му се чуваше бученето на самолетните двигатели.

- Чип Рейнълдс се обажда, Ваше Превъзходителство.

- Да, господин Рейнълдс. Какво има? Доста съм зает.

Ал-Хафез влезе в хангара.

- Имам проблем в сигурността, който бих искал да обсъдим. Безпокои ме известна активност край една от северните помпени станции. По-късно днес ще бъда близо до службата ви и се надявах да се срещнем.

- Няма да е възможно - отвърна заместник-министърът. - Ще пътувам в чужбина. Няма да ме има няколко дни.

- В отпуск ли? - попита Рейнълдс.

- По работа - уточни Фарук, докато се качваше по стълбата на самолета. Преди да влезе в него, той се спря:

- Каквото и да става, сигурен съм, че не е нещо сериозно. Ако има проблем, ще го обсъдим, когато се върна.

След тези думи заместник-министърът на разузнаването натисна копчето за край на разговора и влезе в кабината.

Щом седна в ленд круизъра, Рейнълдс пресуши литър вода от хладилната чанта на задната седалка и се пресегна да вземе бронежилетката си. Трябваше да тръгне по последната диря, а нещо му подсказваше, че с толкова много пари в наличност Мо (хамед), Лари и Кърли първо ще стрелят и едва после ще задават въпроси.

Глава 62

Имаше само един обратен път към Рияд и Рейнълдс се качи на него възможно най-бързо. Той подкара джипа си към предградията с максимална скорост и изпревари уахабитите с цели двадесет минути. Когато най-сетне го отминаха, Чип беше скрил колата в една малка пресечка и те не забелязаха как той отново се вля движението и поднови следенето.

Консултантът по сигурността очакваше, че мъжете ще върнат в малкия апартамент до джамията, който си деляха. Вместо това обаче те го отведоха до голям склад в един от най - бедните квартали на Рияд. ,,Толкова за кампанията на саудитското правителство за изкореняване на бедността”, помисли си Рейнълдс, докато минаваше покрай жилищата, чиито обитатели не можеха да си позволят да използват дори електричество. Хората можеха да си говорят каквото искат за Америка, но там той никога не беше виждал такава безгранична, безнадеждна пропаст между имащите и нямащите, каквато съществуваше тук, в Саудитска Арабия.

Рискувайки случайно да бъде застрелян от някоя отминаваща кола, Чип забеляза, че складът принадлежи на поредният негоден член на саудитското кралско семейство - млад принц на име Хамал. Рейнълдс не можеше да прецени кои саудитски велможи мрази повече - онези, които се алкохолизираха, развратничеха и пръскаха пари, или ултрарелигиозните, лицемерни, презиращи целия свят, неблагодарни подлеци. Принц Хамал спадаше към втората категория. С образование, получено в Оксфорд, и бездънна банкова сметка, той не изпитваше никакви нужди в живота си, но пък привърженик на екстремисткия уахабализъм никога не пропускаше възможност да упрекне саудитската монархия заради охолния и, ленив и корумпиран начин на живот.