Читать «Ответен удар» онлайн - страница 168

Колкото и да не му се искаше, знаеше, че трябва да приближи още до летището. Видя как колата се насочи към два порутени хангара в отдалечения край на терена. Рейнълдс излезе от пътя и подкара джипа си през пустинята. Налагаше му се да опише доста широка дъга, за да подходи откъм задната част на летището, без да бъде видян, но това беше единствената му възможност.

Той се приближи, доколкото бе възможно, със своя ,,Ленд Круизър” и останалия път извървя пеша. След около седемдесет метра забеляза колата на ислямските активисти и се скри зад нисък насип. Автомобилът им беше паркиран пред отворен хангар. На близката писта на празен ход се въртеше перката на хеликоптер ,,Блекхоук UH60" собственост на Националната гвардия на Саудитска арабия. Ставаше все по-интересно.

Рейнълдс извади бинокъл марка ,, Щайнер" и се взря в отворения хангар. Тримата фундаменталисти бяха седнали като бедуини върху разпилени по пода възглавници заедно с няколко души от саудитските Кралски наземни сили, както и военни в униформи от Националната гвардия. Кралските наземни сили отговаряха за външната сигурност, а Националната гвардия - за защита на кралското семейство от вътрешни бунтове и всякакви възможни опити за преврат от страна на Кралските наземни сили. Защо всички тези хора се бяха събрали тук, по дяволите?

Рейнълдс бе донесъл със себе си поостарелия си параболичен микрофон, но знаеше, че шумът от двигателя на ,,UH60" ще му попречи да чуе каквото и да било. Случваше се нещо и той непременно трябваше да разбере какво. Без необходимото оборудване за деактивиране на електрическата ограда около базата нямаше как да се доближи още. А и вече беше стар за гонитба и престрелки. Ако тези хора наистина се занимаваха с нещо нередно, без съмнение щяха да го убият, ако го свареха да се спотайва край хангара. Колкото и да не му се искаше, знаеше, че има само един човек, към когото да се обърне за помощ. Фарук Ал-Хафез може и да не беше най-големият му почитател, но бе напълно предан на саудитското кралско семейство. Той трябваше да бъде уведомен за среща от подобен род, за да предприеме мерки.

Без да отлепя очи от сцената от вътрешността на хангара, Рейнълдс измъкна клетъчния си телефон от джоба, приближи го устата си и рече:

- Членовете на Националната гвардия тръгнаха към ,, Блекхоук UH60", а представителите на саудитската армия скочиха в паркирания до хангара ,, Хамър". През това време заместник-министърът на разузнаването поднесе радиостанция към устата си и издаде някаква заповед. Миг по-късно вратите на хангар номер две се отвориха, откривайки лъскав бизнес самолет ,, Фалкон 50ЕХ", производство на ,,Дасо". Какво е намислил, мамка му? Фарук използваше самолет на Министерството на разузнаването само когато пътуваше зад граница. Имаше един-единствен начин да разбере.