Читать «Ответен удар» онлайн - страница 167

Младежите допиха фрапучиното си и понечиха да си тръгнат, когато един от тях получи телефонно обаждане. В такива моменти Рейнълдс съжаляваше, че вече няма достъп до невероятната съкровищница от подслушвателни устройства на ЦРУ. Седнал до отсрещния тротоар в своята тойота „Ленд Крузър“, с параболичен микрофон, закрепен на долната лайсна на страничното стъкло, той не чуваше нищо. На всичко отгоре, въпреки работещия на пълна мощност климатик летният зной, който нахлуваше през открехнатия прозорец, го печеше на бавен огън. Всичко това влошаваше допълнително и без това недоброто му настроение.

Телефонното обаждане явно беше се оказало важно, защото Мо (от Мохамед), Лари и Кърли проведоха оживен, макар и кратък разговор и веднага се втурнаха към паркираната пред заведението кола.

Уличното движение в Рияд в късния следобед му пречеше да се движи на постоянна дистанция от тримата мъже. Всъщност на два пъти Рейнълдс едва не ги изгуби от поглед, но след няколко преки успя да ги локализира отново. Те със сигурност проявяваха предпазливост, но никой от тях нямаше достатъчно голям опит, за да надхитри изпечен ветеран в шпионажа като Чип.

Час по-късно мъжете свърнаха по прашен път, водещ до рядко използвано военно летище на юг от града. ,,Какво са намислили, по дяволите?", зачуди се той.

Тъй като пътят беше осеян с множество завои, обектът често изчезваше от погледа на Рейнълдс за около тридесет-четиридесет секунди. Трябваше да бъде крайно внимателен не само да не ги изпусне съвсем, а и да не ги следва твърде отблизо, че да го усетят. Да се слее с движението в центъра на Рияд или по някоя от оживените магистрали, бе едно, но да ги следи тук, в това затънтено място, беше съвсем друго.

Излизайки от поредния дълъг завой, Рейнълдс едва успя да удари спирачки, да намали рязко скоростта и да спре. После върна колата назад и я скри. Междувременно видя как младите фундаменталисти излязоха на финалната права и набраха скорост. На 450 метра пред тях беше пропускателният пункт на летището, който не само че не беше изоставен, а се оказа и сериозно охраняван. Какво е всичко това? Самоубийствен атентат? Нямаше логика. Защо им бе да пропилеят три човешки живота за акция, която можеше да свърши един човек? И за какво им беше да удрят такъв незначителен обект? Подобна атака дори нямаше да влезе в новинарските емисии, да не говорим за разводнената разузнавателна справка, която Рейнълдс преглеждаше бегло всяка сутрин.

Той се подготви за най-лошото. Когато колата доближи пропусквателния пункт, му се стори, че видя светлините на спирачките ѝ, но бързо осъзна, че става нещо друго. Тези хора сигнализираха на военните с фаровете си! И което беше още по-странно, военните, изглежда, отвърнаха на сигнала им.

Чип видя как двама униформени се спуснаха от вишката и бързо отвориха портала. Пет секунди по-късно, без изобщо да спира, колата с тримата заподозрени мина през входа и вратите бяха незабавно затворени. Нямаше проверка на самоличността или какъвто и да било друг контрол. Явно ги бяха очаквали. Рейнълдс съвсем се обърка. На ум му дойде поговорката ,, Приятелите дръж наблизо, а враговете - още по-близо", това беше прекалено. Все едно Южната конференция на чернокожите баптисти да покани Ку-клукс-клан на пунш и бисквити.