Читать «Ответен удар» онлайн - страница 160

Сред шикозните бутици за облекло, които очевидно бяха намерили място в Льо Ральор, за да привличат тълпи от заможни туристи, се кипреха малките магазинчета и дюкянчета - истинската душа на селото. Харват и Джилиън минаха покрай магазин за сирене, сладкарница, месарница и пекарна - свидетелства за френското наследство в региона. „Но какво би могло да доведе Рейбърн тук?", чудеше се Харват.

Загадката започна да се разплита, когато стигнаха до селския площад и забелязаха две полицейски коли, паркирани успоредно една на друга пред стар кабинков лифт. Гледката напомняше на Харват за нещо, но той не можа да се сети какво. Проследи с очи въжената линия, която стигаше чак до върха на едно от възвишенията. Дори със своя теле- фотообектив от такова голямо разстояние той успя да види единствено горната станция на кабинковия лифт.

Пред каменните стъпала, водещи до кабината, беше опъната тежка метална верига. И в случай че веригата или полицаите не бяха достатъчни да отпратят любопитните минувачи, на нея беше увесена голяма метална табела с надпис „Вход забранен“ на няколко езика.

Позиционирайки Джилиън под прав ъгъл към въжената линия, Харват се възползва от своя обектив „Скуинтар“, монтиран към фотоапарата му, и започна да щрака. След като вече беше направил достатъчно снимки, той я повика и ѝ предложи да изпият по едно кафе.

Заеха масата на малко кафене, което гледаше към площад ,, Ла Бержер''. Това беше едно от заведенията, в които Рейбърн беше използвал дебитната си карта. От мястото на Харват се виждаше и банката, от която преди два дни беше теглил пари в брой. Вземайки ги за туристи, сервитьорката им донесе две менюта изписани на английски, италиански, френски и немски. Харват не обърна внимание на своето и вместо това започна да разглежда снимките си на цифровия си фотоапарат. Джилиън обаче беше в настроение за нещо повече от кафе и разгледа менюто.

- Интересно - каза тя след известно време.

- Кое? - попита Харват, без да вдигне поглед от фотоапарата.

- Кабинковият лифт.

- Какво за него?

- Отзад на менюто има кратко описание на селото и неговата история. Явно на върха на онази планина е имало манастир, но в началото на двадесети век монасите вече не можели да си позволят поддръжката му и го продали на група хора, които го превърнали в санаториум.

- Нещо като здравен курорт? - осведоми се Харват, все още погълнат от снимките.

- Точно така. Той привличал богати клиенти от цяла Европа и най-вече от Женева, поради близкото си местоположение. Курортът обаче западнал през шейсетте години и дълго останал занемарен. По-късно, през осемдесетте, санаториумът бил закупен, ремонтиран основно и превърнат в частна резиденция.

- Чия частна резиденция?

- Не пише. Единствената допълнителна информация е, че върхът, на който са издигнати сградите, е с височина хиляда деветстотин и осемдесет метра и е обграден от планини и стръмни скали от всички страни. Единственият начин да се качиш или да слезеш оттам е посредством кабинковия лифт.