Читать «Ответен удар» онлайн - страница 158

Заради опита на Харват като парашутист Енцо скоро му предложи управлението на парапланера, но Скот учтиво отказа. Искаше да се наслаждава на краткото си бягство от отговорностите до последния възможен момент.

Десет минути по-късно под тях се появиха покривите с червени керемиди и футболното игрище на Каполаго и Енцо подготви парапланера за кацане. Двамата вече се бяха откачили от седалките и сгъваха крилото, когато Паоло и Джилиън се приземиха в центъра на терена.

Джилиън и Скот съблякоха гащеризоните и помогнаха на парапланеристите да приберат останалата част от екипировката. Щом приключиха, пристигна малък ван с логото на „Воло Либеро Тичино“, който ги откара до центъра на Лугано на около четиринадесет километра от мястото на кацането. Както бе заръчал Марко, Харват и Алкът слязоха на един паркинг на „Виа Преторио“ край „Пиацета дела Поста“.

Сребърният двуместен мерцедес беше оставен точно на място, заедно с ключа, подробна карта на Швейцария и пълен резервоар с бензин. Излизайки на шосе А2, те потеглиха към швейцарския кантон Вале, към Тимъти Рейбърн и Емир Токай, за когото хранеха надежди, че е все още жив.

Глава 58

Апартаменти „Олбън Тауърс“

Джорджтаун

От много дълго време насам Гари Лоулър не бе извършвал нелегално проникване в чужда територия. Екипите за наблюдение на ФБР държаха под око Брайън Търнър и Гари знаеше, че разполага с достатъчно време, за да се измъкне от апартамента му, ако се наложи.

Докато минаваше през пищното фоайе в стил неоготика и покрай огромния роял на път към асансьорите, Лоулъл мислено отбеляза, че младият служител на ЦРУ или притежаваше скрит доверителен фонд, за който никой нищо не знаеше или живееше на широка нога, далеч надхвърляйки заплатата си.

На третия етаж шефът на Службата за международна разузнавателна помощ излезе от асансьора и сви вдясно по дългия, с килим коридор. Когато стигна до апартамент 324, той остави куфарчето си на пода и извади пистолета за отключване на ключалки от джоба на сакото си. Секунди по-късно вече бе проникнал вътре. Бившият заместник-директор на ФБР не беше изгубил тренинг.

Прецизен както винаги, Лоулър беше прочел още веднъж съдебната заповед, преди да слезе от колата си. Знаеше точно какво му е разрешено да търси и какво - не. Последното не включваше нищо особено, предвид, че Департаментът за вътрешна сигурност беше издействал заповедта въз основа на „Патриотичният акт” и беше успял, благодарение на неохотно дадените свидетелски показания на Нийл Монро, да приведе убедителни аргументи, че интересите на националната сигурност са заложени на карта.

Лоулър остави куфарчето си на кухненския плот, отвори го и се възхити на технологичния напредък от последните години. Бидейки продукт на Студената война, той беше изумен от миниатюрните размери на съвременните устройства. Едновремешните сложни инсталации, които всеки, освен неизкушения наблюдател, би могъл да разкрие без особено усилие, бяха отживелица. Сега тайните подслушвателни и видеозаписни устройства бяха почти незабележими. И не само това - Департаментът за вътрешна сигурност работеше с най-авангардните технологии в света. Дори хората от ЦРУ включително Брайън Търнър, не бяха виждали подобни приспособления.