Читать «Ответен удар» онлайн - страница 109

- Доказателство? - повтори Харват. - Какво по-точно?

- В кабинета Бернар видял как доктор Елисън извадил ключа, който държал на верижка на врата си, и отворил метално куфарче. Вътре имало книга, чиито страници били от древен папирус. Според археолога страниците били изписани на старогръцки и представлявали първите сведения за похода на Ханибал през Алпите.

Джилиън се обърна към Харват и каза:

- Ръкописът на Силен - гръцкият „военен кореспондент“, който е прекарват времето си сред войниците на Ханибал. Няма друго да е.

- В армията на Ханибал имало не само гърци, но и римски шпиони. Според онова, което открил доктор Елисън, слухът за предстоящото нападение на Ханибал се разнесъл и обикалял от уста на уста. Римляните всъщност не били обезпокоени от самата атака, а от чудодейното оръжие, което картагенците носели. И те открили начин как да попречат на това чудодейно оръжие да стигне в Рим.

- Как?

- Римските шпиони платили на няколко картагенски войници, за да предадат Ханибал. Стражите, които трябвало да пазят оръжието, били убити, докато спели. Телата им изчезнали при падането на ужасна лавина заедно с техните чудовища - слоновете.

- Елисън споменал ли е как книгата е попаднала в ръцете му? - запита Харват.

- Да, разбира се - отвърна Мери. - Много се гордеел с това. Казал на Бернар, че я е открил съвсем сам.

- Къде?

- Първо се противопоставял и не искал да сподели. Сякаш се срамувал от това. Но Бернар беше изключителен човек. В него имаше нещо необикновено. Излъчваше сила и привличаше хората. Приличаше на скала. Никога не ги съдеше и заради това те чувстваха, че могат да разкрият душата си пред него.

- А доктор Елиът? Разкрил ли е душата си? - попита Харват.

- Не и без помощта на две бутилки ,, Шато Марго” - отговори Мари. - Една нощ сигурно Исус се беше явил на доктора, защото той изповядал всичките си грехове. Признал пред Бернар много неща, за които съпругът ми вече знаеше: за пиенето, хазарта и, разбира се, за жените - но най-интересното запазил за накрая.

- А именно?

- Доктор Доналд Елисън бил крадец.

- Крадец? - повтори като ехо Харват.

Мари се усмихна и додаде:

- Бил събрал доста голяма лична колекция от антики през годините. Единствените, които имали някаква стойност, били откраднати от него.

Харват поклати глава многозначително. Не беше учуден, че в мътните води на международната престъпност двама мошеници като Рейбърн и Елисън се бяха надушили един друг и бяха открили начин да подобрят мизерното си съществуване, като заложат заедно.

- Какво мислеше за това съпругът ви?

Мари Лавоан се засмя.

- Бернар намираше това за доста забавно. Смешното беше, че през целия си живот доктор Елисън крадял от чуждите археологически находки, но в мига, в който се натъкна на собственото си откритие, той изрично забрани на съпруга ми и Морис да крадат от него.