Читать «Ответен удар» онлайн - страница 110

- Чакайте малко - каза Джилиън. - Неговото откритие? Какво е открил?

- Доктор Елисън се оказа по-добър археолог, отколкото си мислеше. С помощта на книгата в куфарчето му той се натъкнал на останки от Ханибаловата армия.

- На коя част? Коя част от армията е открил?

- Онази, която не трябвало да стигне никога до Рим.

Глава 37

И Харват, и Джилиън не можеха да повярват на ушите си. Откритието на Елисън беше поразително.

- Къде го е открил? В Алпите ли? - съвзе се Джилиън.

- Да, някъде край Траверсет.

- А по-точно?

- Не зная. Бернар така и не ми каза. Само ми спомена за находката.

- Колко време след това изчезнаха? - попита Харват.

- След около две седмици и нещо. Тъкмо бяха започнали разкопките на обекта, който се намирал в голяма ледена пропаст и било изключително трудно да спуснат оборудването си.

- Не мога да разбера. Казахте, че Елисън е забранил на Бернар и другия човек…

- Морис.

- Да. Че Елисън е забранил на съпруга ви и на Морис да крадат предмети от обекта, но въпреки това те са го направили? - поиска да узнае Харват. - Така ли сте се сдобили с находката?

- Не - отговори Лавоан. - Не са крали нищо. Доктор Елисън беше изключително загрижен за „структурната цялост на обекта” - както той сам се изразяваше. Една лавина, разместване на ледовете… Не бе нужно много, за да бъде изгубено всичко.

Джилиън се вгледа в лицето на жената:

- Е, какво са направили тогава?

- Доктор Елисън изготви каталог. Много грижливо описа къде е открит всеки предмет. После Бернар и Морис му помогнаха да пренесе всичко тук. По-малките артефакти бяха лесни за транспортиране. Тъкмо бяха започнали да обмислят как да се справят с по-големите предмети и взеха, че изчезнаха.

- Значи Елисън е докладвал за откритието си на Бърнам и така той е разбрал, че артефактите са у вас.

- Артефактите ли? Не. Доктор Елисън каза, че артефактите не засягат Бърнам.

- Но нали Бърнам е финансирал експедицията?

- Елисън изобщо не го беше грижа. Той каза, че мосю Бърнам се интересува само от едно нещо и тъй като това нещо било единственият предмет на договорката им, той щял да получи само него. Доктор Елисън беше убеден, че работодателят му няма право да претендира за останалото.

- А какво е било единственото, от което се е интересувал Бърнам? - осведоми се Джилиън.

Лавоан нямаше представа. Само обърна длани нагоре и сви рамене.

- Как човекът, представил се под името Бърнам, изобщо е разбрал, че артефактите са у вас?

- Аз му казах. Както вече споменах, след изчезването на Бернар клиентите ни силно намаляха. Все още имам задължения към банката, а ми останаха много малко пари. Затова предложих на мосю Бърнам възможността да купи предметите от мен.

- Но погледнато реално, той е финансирал експедицията. Те по право би следвало да принадлежат на него и на неговата институция. Ами ако се беше обърнал към полицията?

- Не ме интересуваше. Бях изгубила съпруга си. Животът ми беше съсипан. А и знаех, че мосю Бърнам няма да иска да се забърква с полицията. Както ви казах, доктор Елисън беше много потаен и винаги държеше заключена вратата на кабинета си. Всички дубликати на ключа бяха у него и дори на мен не ми се позволяваше да влизам, за да чистя там. Когато той, Бернар и Морис не се върнаха, помолих един съсед да ми помогне да извадим вратата от пантите. От другата страна нямаше абсолютно нищо. Нито помен от кашоните с книги и документи, които беше донесъл със себе си. Нямаше го и компютърът, металното куфарче… Нищо. Някой беше се промъкнал в хотела и беше изнесъл всичко от стаята. Кой друг би могъл да го направи, освен мосю Бърнам?