Читать «Ответен удар» онлайн - страница 107

- Помощ за какво? - попита Джилиън, опитвайки се да утеши жената.

- За продажбата на част от съкровището.

- Съкровище ли?

- Да, находката. Нямам пенсия… Нямам нищо. След Бернар ми останаха единствено хотелът и спомените. При това само спомените са изцяло мои. Банката очаква вноските за хотела. Онези антики са единственото, с което разполагам. Моля ви, не ми ги отнемайте! Моля ви! - умоляваше старицата. - С мосю Бърнам щяхме да си поделим парите. Затова искаше да използва адреса на хотела.

След като събра мислите си, Лавоан им разказа как преди две години Елиът Бърнам пристигнал в ,,Мечата кожа“ и потърсил Бернар по име. Нужен му бил не просто най- известният гид в областта, но и най-дискретният. Бернар отговарял и на двете изисквания. През годините много знаменитости наричали „Мечата кожа” свой дом, докато покорявали връх Монвизо, и въпреки натиска от страна на дългогодишните му приятели Бернар отказвал да разкрие дори най-дребната клюка за гостите си. Той имал репутацията на надежден човек и дискретността му го възнаградила стократно с пристигането на Елиът Бърнам.

Гостът се представил като директор на голяма американска археологическа фондация. След като оставил солиден депозит в брой, заедно със списък с необходимата екипировка и провизии, той се върнал след седмица, придружаван от ,,главния археолог на фондацията”, доктор Доналд Елисън.

На Лавоан археологът ѝ се сторил прекършен човек, но въпреки това излъчвал някаква увереност, сякаш хранел надежди за бъдещето. Бил противоречив човек с ужасни навици: закоравял пияница, комарджия и женкар, който обичал да хойка из околните села. Но пък винаги намирал мила дума за нея, особено когато ставало дума за кулинарните ѝ умения. Смъртта на Елисън и на Морис Веве, когото Бернар често наемал като носач при по-тежките експедиции, само правела кончината на мъжа ѝ още по-мъчителна. Дори само един от тях да бе загинал, било то заради погрешна стъпка или неподходящо поставяне на котка или пикел, щяло да е достатъчно непоносимо, но и тримата да изгубят живота си в един и същи ден било абсолютна трагедия.

- Значи с дошъл, за да участва в експедиция? - попита Джилиън, подтиквайки Мари Лавоан да продължи разказа си. - Бернар сподели ли с вас какво се надява да открие?

- Не - отвърна старицата, като поклати глава. - Бернар и Морис се бяха заклели да пазят тайна. Имаха инструкции да не обсъждат с никого работата си. Дори с мен. Мосю Бърнам резервира целия хотел. Плати за всички стаи без значение, че остават празни.

Джилиън сви рамене в знак на солидарност с недоумяващата Мари и зачака продължението.

- Първо, доктор Елисън беше изключително потаен. Дори Бернар не знаеше какво търси този човек. Направиха много експедиции до Кол дьо ла Траверсет…

- Какво е Кол дьо ла Траверсет? - прекъсна я Харват.

- Проход северно от Монтевизо.

- Беше ли ясно защо Елисън е толкова заинтригуван от този проход? - попита Джилиън.

- Първоначално не. Но аз имах подозрения. Той заемаше две стаи. Едната използваше като спалня, а другата - като кабинет. Държеше втората заключена и Бернар му предал всички ключове за нея. Стаята, която ползваше като жилище, бе друго нещо. Държахме едно девойче от Чехия, което се занимаваше с чистенето, но доктор Елисън не ѝ се доверяваше. Само на мен позволяваше да почиствам стаята му.