Читать «Ответен удар» онлайн - страница 108

Алкът я насърчи да продължи с кимване на главата.

- Стараех се, както мога, да уважавам уединението на доктор Едисън. Но един ден забелязах нещо необичайно на нощната му масичка. На нея имаше три книги, които не бях виждала преди. Предположих, че ги е донесъл от кабинета си, който бе в другия край на коридора, за да може да чете от тях вечер, преди да си легне. Интересното беше, че това бяха три копия на една и съща книга. Във всяко от тях бяха подчертани различни пасажи с различен цвят.

- Странно - вметна Джилиън.

- И аз така си помислих, като се има предвид, че познавахме автора на книгата доста добре. Беше прекарал много лета тук в проучвания и опознавателни експедиции с Бернар.

- Кой беше той?

- Казва се Джон Превас.

- ,,Ханибал прекосява Алпите” - сети се Харват. - Видях я на рецепцията.

- Да. Мосю Превас беше така любезен да ни прати копие с автограф, щом я поблекуваха - каза Мари.

- Защо Елисън е проявявал такъв силен интерес именно към тази книга? С какво тя е по- специална?

- Различава се от другите книги за Ханибал и за маршрута на похода му през Алпите. Кол дьо ла Траверсет винаги е бил много опасно място, не само заради стръмния терен, а и защото до седемдесетте години на двадесети век контрабандистите са го ползвали като път между Франция и Италия. Учените избягвали да изследват мястото като възможен маршрут на Ханибаловата армия поради ,,лекотата, с която там дърпат спусъците“, както се е изразил един господин на име Де Беер. Преди да ни гостува мосю Превас, не се бях интересувала от този въпрос, но започнах да чета по темата. Естествено не съм специалист, но не съм се натъквала на по-убедителна книга от неговата, що се отнася до истинския маршрут на Ханибал и войската му през Алпите.

- Значи, Елисън е искал да възстанови пътя на Ханибал? - попита Харват.

- Така изглежда. Колкото повече време прекарваше с Бернар, толкова повече доктор Елисън му се доверяваше - продължи Мари. - Беше самотен човек. Нямаше нито жена, нито семейство. Много пъти държеше Бернар буден по цели нощи, за да не пие сам. Докторът му разправяше как Ханибал едва не променил хода на историята.

- Какво е имал предвид? - във въпроса на Джилиън се долавяше нетърпение.

- Беше убеден, че армията на Ханибал е носела със себе си магическо оръжие, което щяло напълно да унищожи римляните: мъже, жени, деца, та дори и животните. Откачена идея. Какво ще е това вълшебно оръжие, което да умъртвява и хора, и животни?

- Откъде е знаел Елисън за това? Къде е намерил тази информация? От Бърам ли?

- И Бернар се чудеше. Бяхме започнали да мислим, че Елисън се е побъркал. Разбира се, плащаха ни добри пари, но в един момент изгубват своето значение. Елисън беше…Как се казва?….Вманиачен. Една нощ, след като бяха пийнали, Бернар загубил самообладание и казал на археолога, че е луд. Доста време бяха прекарали в безуспешно търсене. Елисън се вбесил , че Бернар не му вярва, и го накарал да се качи с него до стаята, която използваше като кабинет, за да му покаже доказателството.