Читать «Ответен удар» онлайн - страница 106

Докато се хранеха, Мари им разказа, че съпругът ѝ Бернар е нарекъл хотела ,, Мечата кожа” заради френската поговорка: ,, Не се опитвай да продадеш кожата на мечката, преди да си я убил”. Тя говореше с нежност за него, как израснал в Ристола и още щом проходил се научил да се катери. Връх Монвизо и околните възвишения, долини и клисури били неговата страст. Съселяните му се шегували, че тялото му е от планински гранит и че по вените му тече глетчерна вода.

Все още никой не можел да повярва, че не се е завърнал от експедицията. Мари Лавоан също.

Без Бернар хотелът започнал да запада. Приживе съпругът ѝ - личност, голяма като самия живот - бил двигателят на всичко. Организирал и предвождал най-добрите алпийски и туристически групи в областта. Когато изчезнал, дори най-лоялните клиенти започнали да се пренасочват към други гидове и хотели, в които да отсядат. Изчезването на Бернар възвестило края на една цяла ера. Беше очевидно, че Мари Лавоан претърпява мъчителен период както в емоционално, така и във финансово отношение. Макар да предусещаше, че няма да е лесно, Харват реши, че е време да обяви за какво са дошли.

- Мари, трябва да ви попитаме за един от гостите ви.

- Някой от моите гости? Кой?

- За Елиът Бърнам. Американец.

Лавоан извъртя поглед към тавана, сякаш се мъчеше да си припомни името, и после отново спря очи върху Харват.

- Съжалявам, но при нас отсядаха повече европейци, отколкото американци. Не бе трябвало да ме затрудни, но наистина не мога да си спомня.

Беше ясно, че Мари Лавоан го лъже.

- Мари, този човек е много опасен. Заради него умряха хора.

Когато чу това, у нея настъпи внезапна промяна. Мари се напрегна и дори Джилиън забеляза, че бръчките по лицето и се опънаха. Дребните ръце на старицата притеснено заусукваха кърпичката в скута ѝ.

- Кои сте вие? Защо ми задавате тези въпроси?

Джилиън обгърна с длани ръцете на вдовицата и се опита да я успокои.

- Мари, ,,Сотбис” е трябвало да установят автентичността на редица антични предмети с цел продажба. Защо вашето име фигурира като техен собственик заедно с това на Елиът Бърнам?

- Нямам представа.

Отново издайническото изражение. Този път още по-отчетливо. Мари Лавоан не я биваше да лъже. Личеше си, че е на ръба да разкрие картите си.

- Мари, личи ви, че знаете за кого говорим.

Очите и отново се насълзиха.

- Защо ви е да тормозите една самотна старица?

- А на вас защо ви е да защитавате убиец?

- Не защитавам никого.

- Защитавате мъжа, който се представя като Елиът Бърнам - каза Харват, повишавайки тон, за да ѝ окаже по-голям натиск.

Виждаше, че е почти готова да проговори. Искаше да се разкрие. Вината я ядеше отвътре. Признанието беше на върха на езика ѝ.

- Ако не ни кажете, няма да имаме друг избор, освен да се обърнем към полицията. Не искам да го правя. Изглеждате ми свястна жена. Каквито и да са ви отношенията ви с този мъж, сигурен съм, че изобщо не сте знаели що за човек е. Но ако не ни съдействате, няма как да ви помогнем.

- Имах нужда от помощта му - каза Лавоан, като избухна в сълзи.