Читать «Ответен удар» онлайн - страница 105

Харват се присъедини към нея с надеждата, че на някоя от снимките ще види Рейбърн, когато от кухнята се появи дребничка, сивокоса жена на около шейсет години, чиито сурови черти наподобяваха планините по снимките.

- Bon soir - поздрави ги тя. - Puis-je vous aider?

- Bon soir - отвърна Харват. - Avez-vous une chambre?

Облечена с широка набрана битова блуза и бяла, поръбена с дантела престилка, опитната хотелиерка веднага разпозна акцента на Харват и отвърна на отличен английски:

- Вие сте американец.

- Да.

- И британка - добави Джилиън.

- И сте на меден месец - продължи жената и повдигна затворнически вежди. - Винаги познавам.

Кой знае защо хората винаги стигаха до този извод, щом видеха Харват до привлекателна жена. Той нямаше представа каква е причината. Сигурно видът му даваше признаци, че от него ще излезе съвършеният семеен мъж. Той обаче бе разбрал по трудния начин, че на този етап от живота съдбата не му беше отредила нито брак, нито каквато и да е друга смислена връзка.

- Не, не сме на меден месец. Дойдохме, за да се катерим. Чухме добри думи за вашия хотел.

- Наистина ли? - учуди се жената, като погледна надолу и поизглади с ръце гънките на престилката си. - Тук вече не идват много гости. Не и откакто Бернар изчезна.

- Бернар вашият съпруг ли е? - попита Джилиън, като се обърна към фотографиите. - Той ли е на всички тези снимки?

- Да - отговори жената, насилвайки се да се усмихне. - Гостите ни казаха, че отсядат тук заради три неща: Бернар, катеренето и готварските ми умения - точно в този ред.

- Изглежда, е бил необикновен човек.

- Така е. Всички го обичаха.

- Какво се случи? - попита Харват. - Ако не възразявате, че питам.

- Бернар замина на експедиция в планината преди около година и така и не се върна.

В ъгълчетата на старческите очи проблеснаха сълзи, но тя извади една кърпичка от ръкава си и бързо ги попи с нея.

- Много съжалявам за загубата ви - отрони Джилиън.

- Точно така искаше да завърши пътя му - отвърна жената, - но не сте дошли тук, за да слушате тъжните истории на една старица. Тук сте, за да наемете стая. Имам една свободна. Нощувката е петдесет евро. Надявам се, не ви се вижда твърде скъпо…

- Не - прекъсна я Харват с усмивка. - Цената ни устройва.

- Но ще имаме нужда от две стаи, ако е възможно - допълни Джилиън.

” Определено не сме на меден месец”, помисли си той.

Харват разопакова малкия си багаж и слезе долу за вечеря. В трапезарията беше подредена малка маса и Мари, която не беше очаквала гости, се извини, че има само яхния. Харват нямаше нищо против. Навън температурата беше спаднала под нулата, а и според прогнозите времето щеше да се влошава. Една топла яхния щеше да им дойде много добре. Всъщност вечерта беше идеална за камина, хубава книга и голяма чаша бърбън, но той беше наясно, че нищо от това не му се полага.