Читать «Ответен удар» онлайн - страница 104

- Знаеш ли кой я снабдява с информация?

- Не. Знам само откъде, но не и кой стои зад това

- И това е нещо - каза Гари. - Какъв е източникът?

- Лангли, Вирджиния. Централното разузнавателно управление.

Глава 36

Париж

Харват и Алкът намериха малък денонощен интернет клуб на няколко пресечки от хотела и си поръчаха две големи чаши кафе. С изключение на двама туристи с големи раници на гърбовете, които чакаха първия сутрешен влак, заведението беше празно. Харват избра един от отдалечените компютри, седна и се включи в световната мрежа. Първо посети една електронна дъска за обявления, която използваше за тайна комуникация с Гари Лоулър. Остави кратко кодирано съобщение за развоя на събитията до този момент, след което включи флашката на Дейвидсън и започна да преглежда файловете ѝ. Отне му двайсетина минути, докато най-накрая намери документите със загадъчния клиент на „Сотбис“. Нямаше как да е съвпадение. Във файла имаше две имена, едно, от които му беше познато - Елиът Бърнам, един от псевдонимите не на кого да е, а на бившия агент на Сикрет сървис Тимъти Рейбърн. По време на разследването, довело до уволнението на Рейбърн, Харват бе разкрил всичките му кодови имена.

В полето за контакти беше вписан адресът на хотел, наречен ,,Queyr de l’Ours”, или „Мечата кожа“, който се намираше къде в Югоизточна Франция. Харват никога не беше чувал името на селото и го потърси в интернет. Щом го откри, той влезе в страницата на SNCF и започна да преглежда разписанието на железниците, за да види кога тръгва следващият високоскоростен влак до Ница. Ако наемеше автомобил дотам, щеше да му отнеме твърде много време, а не му се искаше да влиза в разправии с летищната охрана. Във влака поне можеше да пътува с оръжието си. В Ница щяха да наемат кола и да потеглят на север, към Алпите, за да стигнат до селцето Ристола.

След като стегнаха багажа си и платиха хотелската сметка, взеха такси, което ги откара до „Гар дьо Лион“. Когато влакът излезе от Париж и пое към Южна Франция, Харват най-сетне се почувства в достатъчна безопасност, за да затвори очи и да поспи няколко часа.

В Ница използваха документите на името на Сам Герин, за да наемат последната свободна кола, която се оказа тъмносин мерцедес. На свечеряване минаха по стария дървен мост и влязоха в селцето Ристола. Триетажният, наподобяващ хамбар, алпийски хотел, известен под името „Мечата кожа“, се намираше близо до главната улица. Нисък каменен зид заобикаляше постройката, изглежда, навремето го бяха използвали за ограничаване на тревопасен добитък. Паркираха мерцедеса на алеята и изкачиха дървените стъпала, водещи към богато украсената с дърворезба входна врата.

В празното фоайе имаше голяма каменна камина, върху чиято полица бяха наредени книги. Една от тях привлече вниманието на Харват и той веднага се насочи към нея и я свали. Беше първото издание на „Ханибал прекосява Алпите” на Джон Превас с автограф на автора. Харват я показа на Джилиън, която и хвърли бегъл поглед и продължи да разглежда множеството снимки, окачени по стените. Те бяха увековечили различни алпинисти, които явно бяха ползвали хотела като базов лагер през годините. На всяка от фотографиите присъстваше едър като мечок мъж, който вероятно беше собственикът на хотела, изпълнявал функциите и на планински водач.