Читать «Ответен удар» онлайн - страница 103

Да се свърже с шефа на президентската канцелария, който беше от противниковата партия, бе равносилно на политическо самоубийство, но Нийл Монро не го беше грижа.

Беше дошъл във Вашингтон с една-единствена цел - да направи от страната си по-добро място за живеене, и беше обещал пред себе си, че независимо от обстоятелствата, винаги ще постъпва както е редно. Ако Кармайкъл знаеше какви ги върши, естествено щеше да го уволни. Без съмнение той вече нямаше да си намери работа в окръг Колумбия, но поне съвестта му щеше да е чиста.

Бидейки афроамериканец, Монро обичаше да се шегува с другите двама представители на малцинствата в екипа на сенатор Кармайкъл: млада жена с азиатски произход на име Таня и Джордж, латиноамериканец, израснал в квартала на Нийл. Майтапеше се, че тримата образуват идеалната коалиция „Рейнбоу“, с което показват колко земна и непредубена е шефката им. Макар да не го правеше преднамерено, Кармайкъл винаги ги питаше с известна доза снизходителност как биха реагирали „техните хора“ по някакъв конкретен въпрос или законодателен проект, върху който работеше. Таня беше толкова откъсната от азиатските си корени, че първа молеше за вилица, когато си поръчваха китайска храна. Колкото до Джордж, макар че обичаше да парадира с мексиканския си произход, не можеше и дума да обели на испански.

След като се беше обадил на шефа на президентската канцелария, Нийл се чувстваше напълно освободен от по-нататъшна отговорност. Но това се промени, когато откри как сенаторът се сдобива с информацията си.

Сега, докато се разхождаше из детския музей „Дискавъри Крийк“, той се чудеше какво да каже на мъжа, който му беше изпратил Чарлз Андерсън. Застана до един плакат, описващ растежа на дърветата, и веднага забеляза посредника.

- В квартала, в който съм израснал, нямаше такива неща - каза Монро.

- В моя квартал дори дървета нямаше - отвърна Гари Лоулър. Монро протегна ръка и Гари я стисна:

- Ти си смел човек, Нийл. Съзнаваш ли го?

- Защо? Понеже съм извадил мръсното бельо на сенатора?

- Ако онова, което Чък казва, е истина, бельото и е повече от мръсно.

- Достатъчно е да се каже, че не ми харесва начинът, по който защитава интересите на Америка. - Приближи ги група деца и Лоулър предложи да повървят. Щом тръгнаха, той се огледа и каза: - Имал съм тайни срещи на всевъзможни любопитни места, но това тук е уникално. Защо го избра?

- Знаех, че тук няма да се натъкнем на Хелън. Тя мрази децата.

- Мислех, че има дъщеря - изненада се Лоулър.

- Когато ѝ се наложи да позира за снимка със семейството си, винаги заема момичето на съседите.

Гари се засмя.

- Е, с каква разполагаш? Чък спомена, че знаеш със сигурност откъде сенатор Кармайкъл черпи информацията си.

Нийл кимна.

- Знаех, че идва от някоя от разузнавателните агенции, но не бях сигурен от коя. До днес сутринта.

Лоулър не можеше да повярва на ушите си.