Читать «Ответен удар» онлайн - страница 102

Той грабна един от столовете без облегалки, наредени до работните плотове, и строши с него останалите парчета стъкло. През това време до слуха му долиташе все по-усилващото се трополене от ботите на охранителите на „Сотбис”. Като се хвана, където можа, Харват се изтегли нагоре през прозореца.

Носен от бурния вятър, проливният дъжд се сипеше почти хоризонтално и капките се забиваха в тялото му като пирови. Агентът се опитваше да се задържи с всички сили. Стръмният покрив беше хлъзгав от дъжда и насъбралата се парижка нечистотия. Разбра, че ще му трябват и двете ръце и неохотно прибра пистолета в кобура на кръста си, надмогна болката в ребрата и запълзя нагоре.

Щом стигна върха на покрива, наоколо се изсипа градушка от куршуми и Харват неволно се пусна. Плъзна се надолу по слузестите керемиди, като отчаяно се опитваше да се залови за нещо. Вкопчвайки се в наклонената плоскост, най-сетне успя да спре стремглавото си пързаляне.

Помъчи да се върне на върха на покрива. Когато стигна до парапета на малката площадка горе, намери опора и извади пистолета си. Хвана се здраво за перваза и се прехвърли. Претърколи се по плоската повърхност, докато не намери укритие зад един голям каменен комин. Затаи дъх, за да долови някакъв шум от посоката, в която за последно бе видял Аломари, но чуваше единствено бушуващата буря. Поемайки дълбоко въздух, той стисна пистолета в ръка и изскочи от укритието си.

Всички покриви на сградите в квартала бяха свързани помежду си и през завесата от дъжд Харват зърна силуета на Аломари на не повече от петдесетина метра. Този път никакви цивилни не попадаха под прицела му и агентът реши да не губи време в колебания. Той дръпна спусъка пет пъти един след друг и при последния изстрел видя как тялото на врага му се извъртя, сякаш беше улучен в гърба, и падна.

Харват продължи да настъпва, решен да довърши започнатото ,когато чу гласове зад себе си. Охранителите на „Сотбис“ се катереха по покрива, а долу по улицата се разнесоха сирените на полицейски коли. Нямаше избор. Налагаше се махне оттам. Два покрива по-нататък забеляза нещо, което му заприлича на врата, и се затича натам с все сила.

Глава 35

Вашингтон, окръг Колумбия

Израсналият в Южна Филаделфия Нийл Монро беше всичко друго, но не и негодник. Рано се бе научил да не се бърка в чуждите работи и да гледа само своята. В същото време баба му го беше възпитала като добър християнин и човек, който разграничаваше добро от зло. Това, което вършеше шефката му сенатор Кармайкъл, беше нередно. Нямаше две мнения по въпроса. Точно затова се беше обадил на Чарлз Андерсън - да го предупреди, че Кармайкъл е погнала Скот Харват. Макар Монро да не познаваше лично Харват, през последните три дни беше научил достатъчно за него, че да си състави преценка. Агентът не заслужаваше онова, което му кроеше сенаторката в стремежа си да се намърда в Белия дом.