Читать «Ответен удар» онлайн - страница 101

След кратко търсене Джилиън намери дамската чанта на Дейвидсън в миниатюрен шкаф под мивката в ъгъла.

- Ето я - каза тя и я извади, за да я покаже на Харват.

- Браво на теб.

Джилиън разчисти място на най-близкия работен плот и докато Харват и светеше с фенера си, изсипа съдържанието на чантата. Сред купчина безполезни вещи видяха портмоне, клетъчен телефон и връзка ключове. Вниманието на Джилиън беше приковано от швейцарско ножче, дълго около седем сантиметра и закачено на ключодържателя.

- Какво е това? - попита Харват.

Тя издърпа правоъгълно парче пластмаса с метален накрайник изпод едно от остриетата.

- Компютърно флаш-устроиство - отвърна Джилиън. - И аз използвам такова, за да пренасям файлове от службата на домашния си компютър. Сигурно и доктор Дейвидсън го е правила.

- Може да се окаже, че това търсим - каза Харват. Думите му бяха придружени от поредната мълния.

Джилиън, която беше застанала до прозореца, изведнъж зърна облечена в черно фигура, приклекнала върху стръмния покрив, да се взира в тях през стъклото. Преди да успее да извика обаче Халид Аломари вдигна пистолета си и стреля.

Глава 34

Когато прозорецът се взриви и се посипа градушка от остри като бръснач стъкла, Харват вече беше в действие. Прескачайки голямата маса с наредените върху нея артефакти, той повали Джилиън на пода и извади своя полуавтоматичен пистолет „Хеклер и Кох“ от кобура на кръста си. После се надигна, приклекна на едното си коляно и се приготви за стрелба, но беше принуден отново да залегне, след като Аломари поднови огъня. Към звука от изстрелите скоро се прибави и виещият, пронизителен звук на сирена. Строшеното стъкло на прозореца беше задействало алармената система. Харват вече чуваше тропота по стълбите, издаван от тежките ботуши на въоръжените до зъби охранители на „Сотбис“. Това му беше достатъчно. Нямаше желание отново да танцува с тези момчета. Трябваше да си плюят на петите, и то веднага.

Като се претърколи на дясната си страна, Харват произведе шест изстрела към прозореца. После се обърна към мястото, където лежеше Джилиън, и каза:

- Щом преброя до три, искам да избягаш през дупката в стената. Дръж се приведена и не спирай.

- Май не мога да се помръдна - изхриптя тя, дишайки накъсано. Ръцете ѝ трепереха, а очите ѝ бяха разширени от страх. Гледката на мъртвата Моли Дейвидсън и престрелката и бяха дошли в повече. Беше в класически адреналинов шок. Вътрешният и механизъм за оцеляване се бе претоварил и тя беше напълно парализирана. Харват трябваше да концентрира вниманието ѝ върху бягството.

Даде ѝ ключовете от колата и каза:

- Ще го задържа, докато се измъкваш. Искам да вземеш вана, да се върнеш в хотела и да ме изчакаш. Ясно?

Джилиън кимна.

- Добре. Ще броя до три. Готова ли си?

- Чакай - уплахата я караше да протака. Ами ти?

- Не се безпокой за мен. Ще се срещнем там. Хайде. Едно. Две. Три.

Харват изстреля още шест патрона, докато Джилиън тичаше към стената с дупката. След като изпразни пълнителя, той го извади от пистолета и вкара нов. Изгърмя още седем патрона срещу прозореца с надеждата, че ще му провърви и ще намиращия се на наклонения покрив Аломари, но нямаше как да е сигурен. Единственото сигурно нещо беше липсата на ответен огън. Или късметът му беше проработил, или Аломари бе избягал. Колкото и да не му се щеше, трябваше да последва убиеца.