Читать «Ответен удар» онлайн - страница 100

От друга страна, на Харват не му харесваше това, че вероятно бяха прекъснали убиеца по средата на злодеянието му. Той бавно описа дъга с фенера си, за да изследва стаята. Имаше малко места, в които човек можеше да се скрие, но той искаше да се увери, че са съвсем сами.

По обясними причини Джилиън беше крайно уплашена и се държеше плътно до него.

- Какво има? - попита тя, докато той осветяваше различните ъгли на помещението.

- Нищо. Искам да се уверя, че сме сами.

- Кой ѝ го е причинил според теб?

- Нямам представа - отвърна Харват, - но…

Той спря по средата на изречението, когато фокусира светлината върху компютъра на Дейвидсън, и изруга:

- По дяволите!

- Какво има? - попита отново Джилиън, като внимателно заобиколи тялото, за да види какво беше извикало реакцията на Харват.

- Който и да я е убил, е бил достатъчно заинтересован от съдържанието на компютъра ѝ, че да го строши и да подпали всичко вътре, преди да си тръгне.

Сега вече разбра откъде вонеше на горена пластмаса. Другата миризма беше кръвта на Дейвидсън.

Джилиън погледна към почернялата и разтопена вътрешност на компютъра.

- Как може да се изгори това нещо, без да се задейства противопожарната система?

- Нужен е пламък, който гори с много малко дим… Силно нажежен. Убиецът е разполагал с ръчна горелка или поялник.

- Очевидно не става дума за престъпление от страст - констатира Джилиън.

Харват трябваше да се съгласи с нея. Убиецът беше дошъл подготвен. И както той самият току-що беше изтъкнал, в компютъра на Моли Дейвидсън сигурно е имало нещо, което е бързал да унищожи.

- Какво ще правим сега? - попита Джилиън.

- Не зная - отговори той и погледна часовника си. Наближаваше четири сутринта. Все някъде беше останало нещо. Вече бяха проникнали в кабинета. ,,Сотбис” със сигурност държаха някъде копие на информацията , но къде? Мисли, заповяда си той. Трудната част свърши - вече сме вътре. Къде Дейвидсън би могла да държи архив на файловете си? Дали някъде не съхраняваха хартиени копия на документите? Харват мислено се изсмя на това предположение. Ако ,,Сотбис” наистина разполагаха с архив, кой знае колко голям щеше да бъде. При всички сделки, които осъществяваха в Париж годишно, щеше да им е нужен огромен склад, може би дори цял етаж. Не само им се налагаше да търсят игла в купа сено, но и нямаха представа къде се намира купата.

Изведнъж му хрумна нещо.

- Дейвидсън не спомена ли, че понякога работи у дома си, когато и е нужна тишина?

- Да. Най-вероятно е копирала всичко, върху което е работила. Аз го правя често.

- Както и аз - каза Харват, като отвори едно от чекмеджетата на бюрото. - Сигурно е носила чанта или портмоне, в което можем да намерим адреса ѝ.