Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 43

– Никога. Никога не бих казала на тази морска измет каквото и да е.

– Трахо умее да бъде много убедителен.

– Не се страхувам от изтезания. Никога не бих те предала.

– А ако не изтезаваше теб? Ако изтезаваше Нийла? Ако беше рязал нейните пръсти, докато ти гледаш? Щеше ли да мълчиш? Преди четири дни, той отряза пръста на едно дете – дете, Сера, за да накара майка му да каже къде се крие бащата. Видях го с очите си. И не можех да направя нищо. Не можех да го спра. Това щеше да унищожи прикритието ми. Щях да спася един човек, може би, но да пожертвам хиляди. Още я виждам. Малкото момиченце. Виждам я през нощта, докато се опитвам да заспя. Чувам я. Махди подпря глава на стената и затвори очи.

– О, Махди – промълви тя. Сърцето я заболя за него.

Той я погледна, докосна кичур от косата ù с пръст и го прокара по слепоочието и после по бузата ù.

– Отива ти – усмихна се той. – Тоалетът също.

Серафина сведе поглед към дрехите си. Илюзиите, които беше създала в двореца на дука, се бяха изтощили. Отново бе с къса коса и дрехи на авантюристка.

– Благодаря – каза тя. – Нийла ги направи. Трябваше ни маскировка и тя я измисли.

– Толкова се тревожех за теб, Сера. След като отблъснахме нападателите в двореца, тръгнахме да ви търсим. Всички Хищници. Или поне тези, които оцеляха. Никъде не ви намерихме. Как избягахте?

– През огледалото.

– Наистина ли?

– Да.

– Но само най-силните магове могат да го правят. Как...

– Виж, Махди, сега аз задавам въпросите, съгласен ли си?

Сера все още беше предпазлива. Уроците, които бе научила през изминалите седмици, ù подсказваха да изчака, докато доверието ù бъде заслужено. Кой беше истинският Махди? Срамежливото, сериозно момче, в което тя се влюби преди две години? Купонджията, който откри припаднал в руините на реджията? Или всеотдайният, смел воин, с когото говореше в момента?

– Защо стана Хищник? – попита тя. Искаше да чуе цялата история от самото начало.

– Серафина, не мога да наруша...

– Обета си ли? Извинявай, но е малко късно за това. Всъщност, реално погледнато, не си го нарушавал. Не ми каза ти, аз сама се сетих.

Махди си пое дълбоко дъх.

– Всичко започна малко след като се върнах от Миромара преди две години. След като бе решено, че ще се сгодим. Първо ти пращах раковини, помниш ли?

– Дали помня? Само за тези раковини живеех – каза Серафина.

– Не спрях да го правя по собствена воля. Пратеникът ми, Камау, бе отвлечен. Заедно с двама от най-близките ми приятели, Рави и Джай.

– Как така отвлечен?

– Връщали се заедно от Миромара и спрели да пренощуват в едно село на около двайсет левги от Матали сити. Селото било нападнато. Келефу, великият везир, дойде да ми каже. Донесе ми чантата на Камау. Открили я в странноприемницата, където нощували тримата. Вътре имаше раковина от теб, огърлица, която той купи за приятелката си, и една учебна раковина. Камау се готвеше за приемния изпит във военната ни академия. Рави и Джай бяха приключили едногодишния си обмен в университета в Царно...