Читать «В морските дълбини» онлайн - страница 19

– Ами ти, Бианка? – продължи Таласа. – Истинска Ди Ремора. Все плуваш след големите риби. Няма да е зле да премислиш на кого дължиш вярност. Меровингите са Миромара и това никога няма да се промени. Алития се грижи за това – тя размаха ръка, обсипана с бижута. – Вън. Веднага – нареди. – Всички освен принцесата.

Серафина знаеше, че Таласа е дошла да я изпита по песен-заклинанието. Тя беше учителката ù.

– Докими е само след няколко часа. Вчера имаше проблем с изпяването на едни трели в петата част. Имаме работа за вършене – заяви Таласа.

– Да, учителко – рече Серафина.

– Започни отначало, моля – каза Таласа.

Серафина запя и почти веднага обърка песента.

– Отново – нареди канта мага. – И без грешки този път. Песен-заклинанието би трябвало да разкрива съвършенството на уменията ти, а ти не ми показваш даже елементарни познания!

Серафина започна отначало. Този път навлезе по-дълбоко в песента и преодоля трудните трели без грешка. После очите ù се стрелнаха от стената пред нея, където бе съсредоточила погледа си, към лицето на Таласа.

– Добре, добре, но спри да насичаш думите си – посъветва я Таласа. – Легато, легато, легато!

Серафина кимна, за да покаже на учителката си, че е разбрала, и се опита да смекчи думите, които произнасяше, да се плъзга гладко от фраза на фраза. Вече не просто пееше, а правеше песен-заклинание.

Песен-заклинанието на Мероу, ако се изпееше правилно, разказваше на слушателите за произхода на морския народ. Като всички принцеси преди нея, Серафина трябваше да изпее оригиналното песен-заклинание, а после да съчини няколко собствени движения, които да разкажат историята на русалките след края на царуването на Мероу. Трябваше да пее за своето собствено място в тази история, за това на годеника си и да използва цветовете, светлината и движенията, за да направи това. Колкото по-майсторски владееше магията, толкова по-завладяващо щеше да е песен-заклинанието.

Тъкмо бе започнала да призовава образа на Мероу, когато Таласа размаха ръце.

– Не, не, не! Спри! – извика тя.

– Какво има? Какво не е наред? – попита Серафина.

– Образите. Прекалено са бледи. Безжизнени са!

– Аз... аз не разбирам, учителко. Изпях всички ноти вярно. Държах фразата под пълен контрол.

– Там е работата, Серафина – контролът ти е прекален! Това ти е вечният проблем. Искам емоция и страст. Искам буря, не затишие. Отново!

Серафина си пое дълбоко дъх и започна да пее оттам, където я беше спряла Таласа. Докато пееше, канта мага се въртеше около нея, подтикваше я да пее по-добре, предизвикваше я, изобщо не я оставяше на мира. Когато Серафина стигна до една особено сложна част от песен-заклинанието, частта възхваляваща бъдещия ù съпруг, Таласа доплува по-близо до нея, носена от мощните си пипала.