Читать «Чаената роза» онлайн - страница 2
Дженифър Донъли
На ъгъла на Бъкс Рол и Брейди Стрийт тя внезапно спря. Погледът ѝ се премрежи. В главата ѝ зажужаха звуци, тихи и монотонни като от крилата на насекомо.
— На плещите ми тегне кошмарът на пиячката — промърмори сама на себе си.
Вдигна ръце. Те трепереха. Закопча палтото си чак до шията и ускори крачка в отчаяна жажда за още джин. Сведе глава и не забеляза стоящия на няколко метра от нея мъж, докато за малко не се блъсна в него.
— Мили боже! — извика. — Откъде изникна!
Мъжът я погледна.
— Ще ме обслужиш ли?
— Не, шефе, няма. В момента не се чувствам добре. Лека нощ.
Тя понечи да продължи, но той я сграбчи за рамото. Тя му се опълчи, вдигна свободната си ръка, готова да го удари, но тогава забеляза стиснатата между показалеца и палеца му монета от един шилинг.
— Е, това определено променя нещата — заяви.
Неговият шилинг плюс четирите пенса, които вече имаше, щяха да ѝ купят алкохол и да платят подслона ѝ за три вечери. Колкото и да не се чувстваше добре, не можеше да обърне гръб на такъв шанс.
Поли и клиентът изминаха обратния път дотам, откъдето се беше появила тя, в мълчание, като отминаваха порутени къщи и високи тухлени складове. Мъжът крачеше енергично и на нея ѝ се наложи да подтичва, за да следва темпото му. Хвърли му бегъл поглед и забеляза, че е скъпо облечен. Вероятно имаше у себе си хубав часовник. Определено щеше да пребърка джобовете му, когато се удадеше подходяща възможност. В края на Бъкс Рол, точно до входа към двора на една конюшня, той внезапно спря.
— Не тук — запротестира тя и сбърчи нос. — До железарската работилница… Малко по-нататък…
— Тук е добре — отвърна той и я притисна към двете платна оребрен метал, свързани с верига и катинар и служещи за порта.
В сгъстяващия се мрак лицето му грееше със смайваща бледност, на която контрастираха единствено студените му тъмни очи. У нея се надигна пристъп на гадене и тя се взря в тях. О, боже, помоли се мислено, не ме оставяй да повърна. Не тук. Не сега. Не и когато съм толкова близо до цял шилинг. Тя си наложи да диша дълбоко с надежда гаденето да отмине. Докато го правеше, вдъхна миризмата, носеща се от него — на брилянтин, пот и нещо друго… Какво ли беше? Чай. Мирис на чай, виж ти!
— Да се захващаме тогава — предложи тя.
Повдигна полите си и го изгледа с отегчено очакване.
Очите на мъжа вече излъчваха мрачен блясък, подобни на езера от черно олио.
— Ти, долна пачавро — проговори.
— Без мръсотийки днес, сладурче. Малко бързам. Имаш нужда от помощ ли?
Тя протегна ръка към него. Той я перна, за да я отблъсне.
— Наистина ли си мислеше, че ще ми се скриеш?
— Ама и ти сега… Да не би… — заговори Поли, но така и не довърши.
Без предупреждение той я сграбчи за гърлото и я запрати към портата.
— Недей! — изпищя тя и заразмахва ръце към него. — Пусни ме да си вървя!
