Читать «Падение и подем Кн.3 от поредицата Гриша» онлайн - страница 6

– Тя прави всичко по силите си – отвърнах.

Свещеникът въздъхна.

– Явно сега всички трябва да имаме търпение. С течение на времето ще се изцериш. Чрез вярата. И с молитви.

Усетих как в мен се надига ярост. Проклетникът много добре знаеше, че единственият начин да се излекувам бе да използвам силата си, но за целта трябваше да изляза на повърхността.

– Само ако ме оставиш да се покажа над земята...

– Ти си ни твърде скъпа, Санкта Алина, а рискът е прекалено голям. – Свещеникът извинително сви рамене. – Нехаеш за собствената си безопасност, затова аз трябва да внимавам заради теб.

Останах смълчана. Това бе игра, която двамата водехме, откакто ме доведоха тук. Аппарат направи немалко за мен. Само благодарение на него част от моите Гриша успяха да оцелеят в битката с чудовищата на Тъмнейший. Тъкмо той ни осигури безопасно укритие под земята. С всеки изминал ден обаче Бялата катедрала заприличваше все повече на тъмница, отколкото на убежище.

Аппарат събра върховете на пръстите си.

– Колко месеци минаха вече, а ти все още ми нямаш вяра.

– Вярвам ти – излъгах. – Разбира се, че ти вярвам.

– И въпреки това не ми позволяваш да ти помогна. Хванем ли жар-птица, всичко може да се промени.

– Давид продължава да проучва дневниците на Морозов. Убедена съм, че отговорът се крие някъде там.

Аппарат заби безизразните си черни очи в мен. Подозираше, че вече знам къде се намира птицата – третата муска на Морозов и ключ към отприщването на единствената сила, способна да противостои на Тъмнейший и да разруши Долината. И имаше основание. Поне се надявах да е така. Тънката нишка, която можеше да ни насочи към нейното скривалище, беше вплетена в оскъдните спомени от детството ми и в надеждата, че прашните руини на Два Столба може да се окажат нещо повече, отколкото изглеждаха на пръв поглед. Но независимо дали бях права, или не, аз продължавах решително да пазя в тайна предполагаемото леговище на жар-птица. Държаха ме в пълна изолация под земята, почти лишена от сила и постоянно шпионирана от свещениците стражи. Затова нямах намерение да се отказвам от единствения коз, с който разполагах.

– Желая ти само доброто, Алина Старков. На теб и на твоите приятели. А те така оредяха. Ако нещо им се случи...

– Тях ги остави на мира – озъбих му се, забравила, че трябва да се държа мило, да бъда послушна и дружелюбна.

Погледът на Аппарат стана твърде остър, за да ми се понрави.

– Казвам само, че под земята се случват какви ли не злополуки. Знам, че всяка нова загуба дълбоко ще те уязви, а ти си още толкова немощна. – При последната дума устните му оголиха венци, черни като на вълк.

Отново ме разтресе ярост. Още от първия ден в Бялата катедрала въздухът тежеше от неизречени заплахи и ме задушаваше, затискайки ме с похлупак от постоянен страх. Аппарат не пропускаше удобен случай да припомни моята уязвимост. Почти несъзнателно размърдах пръсти в ръкавите. По стените на пещерата плъзнаха сенки.