Читать «Падение и подем Кн.3 от поредицата Гриша» онлайн - страница 8

Аппарат ме поведе през пещерите на север от главния резервоар, където се обучаваха Солдат Сол. При появата ни хората се разстъпваха пред нас, притискаха се към скалата и протягаха ръце да докоснат златосърмения ми ръкав. Напредвахме с бавна крачка, достолепно – така се налагаше. Невъзможно беше да се забързам, без да се задъхам. Паството на Аппарат знаеше, че съм болна, и се молеше за моето изцеление, но попът се страхуваше, че ще настане паника, ако разберат колко крехка – колко човек – съм в действителност.

Солдат Сол вече бяха започнали военното обучение, когато пристигнахме. Това бяха светите воини на Аппарат, войниците на слънцето, по чиито лица и ръце бе татуиран моят символ. Повечето бяха дезертьори от Първа армия, но имаше и други – млади, яростни и готови да умрат. Те помогнаха да се спася от Малкия дворец с цената на жестоки загуби. Свети или не обаче, те изобщо не можеха да се сравняват с ничевие на Тъмнейший. Но тъй като в армията му все пак имаше и хора – обикновени войници и Гриша, – Солдат Сол усилено се обучаваха.

Засега без истинско оръжие – само мечове с изтъпени остриета и пушки, заредени с куршуми от восък. Солдат Сол бяха различна порода пилигрими, привлечени към култа на Светицата на слънцето заради обещанието за промяна; мнозина от тях бяха съвсем млади, с двояко отношение към Аппарат и овехтелите постулати на старозаветната църква. След идването ми под земята свещеникът ги държеше в много по-строго подчинение. Нуждаеше се от тях, но не им се доверяваше изцяло. Усещане, което бе познато и на мен.

Свещениците стражи стояха плътно наредени покрай стените и зорко наблюдаваха заниманията. Техните куршуми бяха истински, а остриетата на сабите им – като бръснач.

Още с влизането ни забелязах една група, скупчена да наблюдава приятелската схватка между Мал и Стиг – един от двамата ни оцелели Огнетворци. Той беше дебеловрат, русокос и лишен от каквото и да е чувство за хумор, фйерданин до мозъка на костите.

Мал успя да избегне една от огнените дъги, но следващият блъвнал пламък подпали ризата му. Зяпачите ахнаха. Реших, че ще отстъпи, но вместо това той атакува. Претърколи се на земята, като с това успя едновременно да потуши пламъците и да събори Стиг. След миг Огнетворецът вече лежеше по очи на пода. Мал хвана китките на Стиг, за да предотврати нова атака.

Воините на слънцето, които наблюдаваха схватката, нададоха одобрителни подсвирквания и взеха да ръкопляскат.

Зоя преметна лъскавата си черна коса през рамо.

– Добра работа, Стиг. Вече си овързан и готов за пердах.

Мал само с поглед я накара да замълчи.

– Объркване, обезоръжаване, обезвреждане – каза той. – Номерът е да не се паникьосваш. – После се изправи и помогна на Стиг да се вдигне на крака. – Добре ли си?

Стиг се намръщи ядно, но все пак кимна и отиде да тренира с едно съвсем младо девойче.

– Хайде, Стиг – провикна се то с широка усмивка. – Обещавам да не съм много груба с теб.