Читать «Падение и подем Кн.3 от поредицата Гриша» онлайн - страница 3

Отдалеч обаче номерът минаваше – искрящото злато под струите светлина, привидно излъчвана от моите длани, пръскаше ярки отблясъци върху лицата на екзалтираните ми последователи долу. Но отблизо се виждаше, че всичко е съшито с бели конци, а блясъкът е фалшив. Точно като мен самата. Светица на конци.

Гласът на Аппарат прогърмя в Бялата катедрала и, затворила очи, тълпата се полюшна с вдигнати ръце – същинско маково поле, – ръцете приличаха на бледи стебла, разлюлени от вятър, който не усещах. Изпълних предварително уговорената поредица от жестове, движейки се умишлено така, че Давид и Огнетворецът, който му асистираше тази сутрин, да могат да ме следват от тайната стаичка, скрита точно под балкона. Сутрешните молитви ме ужасяваха, но според свещеника тази фалшива показност бе необходимо зло. „Това е твоят дар към хората ти, Санкта Алина – казваше той. – Това е надежда.“

Всъщност това беше само илюзия, бледо подобие на светлината, която някога владеех. Сега златистото сияние идваше от пламъка на Огнетвореца, отразен от очукана огледална чиния, която Давид успя да оформи от оцелялото стъкло. Приличаше на използваните от нас чинии в битката за Ос Олта, когато опитът ни да отблъснем ордата на Тъмнейший се провали. Бяхме изненадани; с цялата ми сила, предварителните ни планове, всичката изобретателност на Давид и находчивостта на Николай пак се оказахме неспособни да предотвратим клането. От този момент нататък не бях способна да призова даже слънчев лъч. Но повечето от паството на Аппарат никога не бяха виждали истинските способности на своята светица, така че засега измамата минаваше.

Аппарат завърши проповедта си. Това беше знак и ние да приключваме. Огнетворецът накара светлината около мен да засияе ярко. Тя взе хаотично да танцува и трепка, после постепенно угасна, докато аз спусках ръце. Сега вече знаех кой отговаря за илюминациите заедно с Давид. Огледах намръщено пещерата. Харшо. Той всеки път се увличаше. След битката за Малкия дворец оцеляха трима Огнетворци, но един от тях почина от раните си няколко дни по-късно. От останалите двама Харшо бе този с по-голяма мощ, но беше и по-непредвидим.

Побързах да сляза от балкона, нетърпелива да се отърва от присъствието на Аппарат, но стъпих накриво и политнах. Свещеникът ме сграбчи за ръката, за да не падна.

– Бъди по-предпазлива, Алина Старков. Небрежна си към себе си и своята безопасност.

– Благодаря – казах. Исках час по-скоро да се отърва от него, от миризмата на рохка пръст и тамян, която го съпровождаше навсякъде.

– Днес явно не ти е добре.