Читать «Падение и подем Кн.3 от поредицата Гриша» онлайн - страница 2

СВЕТИЦАТА СЕ СЪБУЖДАШЕ сутрин от монотонното повтаряне на името си и с всеки изминал ден армията ù растеше; редиците набъбваха от хора, гладни и лишени от надежда, от ранени солдати и деца, които едва можеха да носят пушка. Свещеникът провъзгласи пред вярващите, че един ден тя ще стане царица и те му вярваха. Но се дивяха на нейните окаяни и загадъчни придворни: жената Вихротворец с гарвановочерна коса и остър език; Развалината с нейната черна молитвена шамия и ужасяващи белези; бледия учен, който все стоеше свит настрани със своите книги и странни инструменти. Тези бяха жалките останки от Втора армия – твърде неподходяща компания за една светица.

Малцина знаеха, че и тя самата е поразена. С каквато и сила да е била благословена доскоро, божествена или друга някаква, нея вече я нямаше – или поне тя не можеше да я призове. Държаха настрани последователите, за да не видят, че очите ù са тъмни кухини, а дишането ù е мъчителна поредица от плашещи издихания. Тя се придвижваше бавно, несигурно, а подобните ù на съчки кости бяха твърде крехки за тялото – едно болнаво момиче, на което бяха възложени всички надежди.

Горе на повърхността управляваше нов цар начело на армия от сенки, който настояваше да му върнат неговата Призоваваща слънцето. Ту използваше заплахи, ту предлагаше голяма награда за нея, но отговорът, който получи, дойде като предизвикателство от един обявен извън закона разбойник, когото хората наричаха Летящия принц. Той вилнееше по северната граница и нападаше търговските кервани с провизии, принуждавайки Царя на сенките да върне пътя на керваните обратно през Долината на смъртната сянка, като разчита единствено на късмета и пламъците на Огнетворците да държат чудовищата надалеч. Според някои този дързък авантюрист бил принц от рода Ланцови. Други твърдяха, че е фйердански бунтовник, отказал да се бие редом с магьосници. Всички обаче бяха единодушни, че той явно владее особена сила.

Светицата блъскаше по решетките на подземната си килия. Тази война беше нейна и тя настояваше да я пуснат на свобода, за да участва в нея. Но свещеникът отказваше.

Той обаче беше забравил, че преди да стане Гриша и светица, тя беше едно от малките привидения в Керамзин. Двамата с момчето събираха тайни така, както Пелейкин трупаше съкровища. Добре знаеха какво е да си крадец и привидение, как да прикриват истинската си сила, как да мамят и заблуждават. Също като преподавателите в имението на княза свещеникът си мислеше, че познава момичето и неговите способности.

Но грешеше.

Той не бе чувал техния таен език, нито проумяваше решителността на момчето. Не усети кога дойде мигът, в който момичето престана да чувства слабостта си като бреме, а я превърна в своя маска.

ГЛАВА 1

СТОЯХ НА балкона с каменна резба разперила ръце, треперех в евтините си одежди и се опитвах да изнеса сносно представление. Кафтанът ми беше съшит от кръпки: парцалените останки от вечерната рокля, която носех при бягството ни от двореца, и крещящи парчета от завесата на – както ми бяха казали – изоставен театър в покрайнините на Сала. Мънистата по ръба на полите бяха от полилея във фоайето. Бродерията по маншетите отдавна си беше изпяла песента. Давид и Женя направиха всичко по силите си, но толкова дълбоко под земята средствата бяха ограничени.