Читать «Фалшификаторът от черния кос» онлайн - страница 154

— Блек бърд — Черно бърдо — село Захариево — изредих аз и горчиво се изсмях: беше ми ужасно криво. — А говорите, че имам нюх…

— За тия неща нюхът не помага — каза Мирски. — Знаеш ли например колко стъпала има стълбището на твоето жилище?

— Ох, не ми говорете за стълбища!

— Стъпалата трябва да се броят. Това направих и аз — поприказвах с председателя на селсъвета и разбрах какво е Блек бърд. Лордът, който страдаше от склероза, в онзи миг навярно не се е сетил как е на български „черен“ и е написал „блек“, а да довърши втората дума не му останало време, затова и „бърдо“ си остана „бърд“. Веднага след като попълних кръстословицата, аз поех нагоре към Черното бърдо.

— Вие ли се мярнахте завчера пред нас, когато Ели и аз се качвахме на скалата?

— Да, когато открихте Фернандес.

— Така и предполагах…

— Виждаш ли, и Фернандес дори не можах да намеря, толкова съм непохватен. А исках само да разузная какво има в скалите, преди да съм пуснал Тони от болницата.

— Значи той не сам…?

— Разбира се, „избяга“ с мое знание още вчера следобед, веднага след блестящия ти експеримент с Тони пред Големия шеф. Впрочем идеята беше на Големия шеф. Не е лоша, нали?

Чудесна е — си помислих. Ето че сега Тони се превръщаше в глупавата патица, която връзват пред гюмето, а аз — в още по-глупавата гъска, която каца до нея, за да бъде простреляна в упор.

— И аз хукнах подир Тони като последен хапльо — казах.

— Не — отвърна Мирски сърдито, — ти тръгна подир него като умен и смел разузнавач. Хапльо беше Кръчмаров, че хукна по тебе. А що се отнася до твоя нюх и до способността ти да мислиш логично, трябва да ти кажа, че онази твоя схема за движението на парите от Тони до Патриция беше забележително вярна, като изключим от нея само главния герой. Махни от нея Фернандес и Голдсмит, сложи вместо тях доктор Кречмър и Кети Браун и всички фигури се наместват върху таблото и картинката става ясна.

— Другарю Мирски — припряно запита Добрев, — може ли един въпрос, който не ми дава мира? Как открихте загадката с тия пусти червени и сини чанти?

Мирски се засмя:

— Знаете ли онзи анекдот за Конан Дойл, дето пристигнал в една малка провинциална гара и един носач го посрещнал веднага с думите: „Добре дошъл, мистър Дойл?“ Не? Чуйте! Удивен от този ненадеен поздрав, бащата на Шерлок Холмс запитал носача как тъй е познал в един обикновен пътник с обикновени дрехи и обикновени обувки прочутия писател. Носачът дълбокомислено започнал да обяснява: по лондонската кал на обувките, по извивката на яката на палтото, ушито от еди-кой си лондонски шивач край Чаринг Крос, по бастуна, който е протрит по особен начин, и тъй нататък, и тъй нататък. Поразен от тази демонстрация на дедуктивния метод, присъщ само на неговия герой, Конан Дойл сметнал, че в лицето на този прост провинциален носач той е открил живия Шерлок Холмс. Накрая обаче носачът заявил: „Но освен това, сър, аз прочетох името ви върху етикетчето на вашия куфар“. Така и аз с тия червени и сини чанти. Аз чисто и просто намерих в синята чанта на Кети Браун касова бележка за продажбата, извършена същия ден в кооперация „Макаренко“. Знаете, че продавачките механично пъхат тия бележки в стоките. Отидох в магазина, поразпитах. Продавачката си спомняше много конкретно, че една синя чанта е била купена от някакъв мъж с очила, който говорел завален български. Оттам до червената чанта в камъша имаше само една крачка… Добрев, доволен ли си от отговора? Тюх, по-добре да не бях си признал, щях да си остана поне още известно време нещо като Шерлок Холмс!… Но хайде, стига сме бъбрили: оттатък има двама души, които ще ни се разсърдят, че ги караме да чакат.