Читать «Фалшификаторът от черния кос» онлайн - страница 152

— А пък аз точно това исках да ви внуша — каза Мирски.

— Нима знаехте, че разбирам български?

— Да. Какво друго важно още сте чули на български език от нас?

— От мистър Карлов по време на закуската в хотела. Той съобщи на мис Карлова, че тръгва за Захариево, за да търси Тони, който бил избягал от болницата. В този момент стана ясно, че ми предстои да изиграя последната си карта. Трябваше на всяка цена да изпреваря мистър Карлов или поне да го обезвредя… Взех мерцедеса и тръгнах по петите му… до скалите и оттам — до пещерата…

— И какво конкретно възнамерявахте да направите там?

— Не зная… може би щях да задръстя входа на пещерата с камъни. Докато се освободят, аз щях да съм далече. Имах запазено място в самолета за Франкфурт на Майн.

— То обаче бе вече преотстъпено на друг — каза Мирски и стана. — Е, май че завършихме, а? Другари, имате ли въпроси?

Никой нямаше въпроси. Аз по-малко от другите.

— Изведете го!

Тогава Георги Кръчмаров, наречен още доктор Джордж Кречмър и Док, се изправи и остарял с десет години, закрачи към вратата.

Вече не приличаше на Шуберт.

14. Блек бърд

Мирски доволно потри длани:

— Е, край, а?

— Отлична работа — рече капитан Добрев въодушевено. — Другарю Мирски, разреши ми да ти стисна ръката.

— Защо моята? — удиви се шефът. — На Карлов трябва ръката да стиснем. Ник, поздравявам те.

А аз седях в креслото и не мърдах. Чувствувах се безкрайно унижен. Все по-ясно разбирах, че този мой първи „самостоятелен“ случай се превърна в един от поредните блестящи случаи на Мирски и че в същност аз бях само една важна пионка върху таблото, с която играеше той. По-точно аз бях сондата, с която се пробиват пластовете, а Мирски — този, който наблюдава реакциите и прави изводите. Нещо повече — съзнавах, че бях послужил за примамка в капана, който Мирски бе устроил за престъпника. Една глупава, самонадеяна примамка, като онези патици, които ловците връзват пред гюмето, за да привлекат други още по-глупави гъски.

— Николай — попита загрижено Мирски, — ама ти май сериозно се обиди!

Измъкнах се от креслото, опитах се да покажа бодра физиономия:

— Другари — рекох, — аз ще си направя изводи от моето поведение в това дело и…

— И какво? — извика Мирски. — Оставка и други конкретни глупости? Та не разбираш ли ти, дявол да те вземе, че най-важното си свършил ти, че без тебе никога нямаше да пипнем Кръчмаров? Та ТИ, само ТИ откри Тони. На никого от нас никога и наум нямаше да дойде да тръгне по следите на този малоумен… Добре де, не се сърди, не е малоумен, гений е той, този твой приятел! Но и по дирите на такъв гений никога нямаше да тръгнем. А в основата на всичко лежи той.

Мирски сложи ръце на раменете ми и се усмихна с малките си проницателни очи.

— А ако нещо съм сбъркал пред тебе, прощавай! Но повярвай ми, направих го само заради моя приятел Лорда. От начало нямах намерение да ти се бъркам, честна дума…