Читать «Фалшификаторът от черния кос» онлайн - страница 153

— А по-късно?

— По-късно… — Мирски отпусна ръце и заговори по-скоро на себе си, като непрекъснато бършеше врат с шарената си кърпа. — Знаеш ли, Николай, кога реших, че трябва да се намеся? Когато видях Лорда мъртъв. Тогава разбрах, че имаме работа с един много сериозен противник. И останах във Варна.

— Не сте пътували до София, така ли?

— Не, разбира се. Тук си бях през цялото време. Вървейки по твоите следи, аз същевременно се движех и по следите на престъпника. Ти имаш забележителен нюх, Николай, само че правиш прекалено прибързани заключения и не се стърпяваш да задържаш хората. Но затова си само на 26 години. След десетина години никой няма да смее да ти излезе насреща. Искаш ли да се обзаложим?

Не исках, само скромно наведох очи, а капитан Добрев ентусиазирано ме затупа по гърба. Трябваше да отвърна с нещо на тази серия комплименти. Казах:

— Но вие също избързахте с арестуването на Робинзон Голдсмит, и то много правилно.

— Ами, да. Трябваше да успокоя предполагаемия истински убиец и да му дам свобода за по-нататъшни действия. Това беше рисковано, но ако не бях арестувал Голдсмит, Кръчмаров щеше да офейка, просто щеше да си замине с първия самолет, необезпокояван от никого, а аз нямах никакви законни основания да го спра. По същия начин добре дошло ми бе и арестуването на Фернандес.

— Затова ли съобщихте, че Стефана е мъртва?

— Разбира се. Това успокояваше още повече убиеца, макар че наистина до настоящия момент Стефана не е проговорила. Продължава да е в безсъзнание и Кети Браун. Много лесно се хвана Кречмър на моя трик. Така клъвна той и двете ми забележки да се отворят границите за него, а ти да претърсиш ателието на Тони.

— Кога заподозряхте Кречмър?

— За първи път, съвсем бегло, при разпита му в поликлиниката. Искайки да мине за лекар, макар и ветеринарен, той се изпусна да каже, че намерил Лорда със забита в сърцето кама. Спомняте ли си? А Лорда бе промушен вдясно от сърцето. Една елементарна грешка, която един лекар няма да допусне. Аз се наежих. Втория тласък даде лейтенант Данкин, който забеляза странния акцент в неговия изговор. Този пусти акцент, колко ме мъчи той, докато ти, Николай, не ми каза за псувнята. Тя реши много неща. Колкото и да е тъжно, не само първите думи, които чужденците научават у нас, са ругатните, но и единственото нещо, което нашите емигранти в чужбина не забравят от своя език, е псувнята. Но и това още не беше достатъчно. Кръчмаров трябваше да бъде заловен на местопрестъплението и затова го подтикнах да тръгне по следите ти до ателието на Тони, като ти заповядах пред него да претърсиш скалите. Беше рисковано, но както си се убедил сам, ние взехме всички предохранителни мерки.

— Как обаче вие стигнахте до ателието преди мен?

— Много просто: чрез Блек бърд.

— Нима и вие знаехте, че Тони е блек бърд, сиреч черен роб?

— Не, далече бяхме от тази мисъл. Но ние узнахме, макар и късно, че в недалечното минало село Захариево се е наричало Черно бърдо, по наименованието на скалата, в която Тони бе устроил своето ателие.